Книгата съдържа размисли, разкази, есета, спомени и наблюдения в късната следобедна светлина на един човешки живот."Отдалечен десетилетия по чужда воля от мястото на Болката Родина, Любомир Канов е задавал своите въпроси: за Вселената, за тайните на сътворението и за чудото Човек - размислял е за неговото битие и за причините да бъде днес това, което е. И с опита на лекар, състрадавал безброй окаяни души, е писал, без да осъзнава, Книгата, чиято участ е - да бъде за читателя вода от извор за живот и кладенец на знание." Борис Христов ... |
|
|
Любомир КАНОВ (1944 г.) работи като психиатър в Ню Йорк. Емигрира през 1984 г. след политически репресии и излежана присъда. Автор e на книгите "Човекът кукувица", "Парейдолии", "Ходисей", "Между двете хемисфери". Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. "...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
|
"Градът, където е роден емигранта, кънти завинаги в душата му с онзи непредаваем звук на строшеност. На строшена камбана от черквата на Семинарията. Това е тоналността, диезът, скриптенето на поезията, затисната от невъзвратимост. Там е резиденцията на паметта и обиталището на поета, който пише разкази. Превежда душа. Възможно ли е? Васил Славов е поет, който трябваше, беше длъжен да каже за своя град, а и за всички нас, безвестните обитатели на онова, отминалото време. За Софийските хора от някогашния Лозенец. След нас няма да остане много, но важното той го съхранява с тези свои разкази. Това е поезия в проза за ... |
|
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
|
Продължение на Сам дойдох от Сергей Бояджиев. ... Тънки и остроумни, често много смешни и винаги пропити от меланхолия, образците на епистоларното изку(ф)ство са адресирани до верни другари и съратници на автора, с които са водени дълги и напоителни разговори, често с аромата на шкембе от ония далечни вече години."Срещнахме се задочно с адресатите на писмата в първата част (Сам дойдох), но може да се запознаете с тях и направо тук. Сега отново сме поканени на тяхната софра, на която често са сядали титани на мисълта и словото (виж Илф и Петров), като - внимание, слагам титли! - професор Калфов (това е псевдоним за ... |
|
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
|
България през мандата на президента Петър Стоянов. ... Йордан Василев, роден на 26 септември 1935 г., е литератор и критик. Един от основателите на политическа партия СДС, депутат в 7. ВНС и 36. ОНС. Основател и първи главен редактор на вестник "Демокрация". "Дори днес Петър Стоянов се намира в незавидна ситуация: представителите на левицата имат всички основания да не го обичат, защото той никога не е криел антикомунистическите си произход и възгледи... и май единствен от изявените български политици не е бил член на БКП. Днешните "десни" пък, въпреки че се отнасят към него уж с респект, се ... |
