Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
Прогресисти и консерватори предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на XX в. през призмата на проблема за времето. Книгата извежда два основни темпорални модела - линеарен и цикличен, като проследява техните трансформации в литературата и литературната критика на изследвания период. Въведената изследователска перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели като Йордан Радичков, Николай Хайтов, Васил Попов и на критици като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев. Бойко Пенчев е поет, критик и литературен историк. Научните му изследвания са ... |
|
|
В новата си книга, Васил Проданов, опирайки се на големите закономерност на философията на историята и огромен емпиричен материал, анализира основните посоки, в които върви съвременния свят и какво можем да очакваме, че ще е бъдещето на човечеството. ... |
|
|
Контурите на един нов светоглед. ... С типичната за задълбочен западен мислител страст, Ричард Тарнас ни предлага своята книга, която много учени - от Джоузеф Камбъл до Хюстън Смит - смятат за една от най-забележителните истории на западния разум и дух, написани досега. "Космос и душа" оспорва фундаментални представи на съвременния светоглед с неопровержими доказателства, които биха довели внимателния читател до съвършено ново разбиране за ролята на човека в космоса."Космос и душа. Контурите на един нов светоглед" хвърля светлина върху разгръщащата се драма на човешката история, особено в нашата ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Опити върху политическия радикализъм на XIX в. ... Книгата Опасни умове е изследване в областта на историята на политическите идеи и е фокусирана върху шестима радикални европейски мислители - Жозеф дьо Местр (1753 - 1821), Хуан Доносо Кортес (1809 - 1853), Артюр дьо Гобино (1816 - 1882), Хюстън Чембърлейн (1855 - 1927), Макс Щирнер (1806 - 1856) и Жорж Сорел (1847 - 1922). Те никога не са принадлежали към "канона" на политическата теория. Техните опасни умове ни отвеждат до предела на политическото мислене, към който бедната фантазия на "традиционните класици" никога не е смеела да пристъпи. Д-р ... |
|
|
Можеше ли българският път да бъде друг? Този въпрос възниква непрестанно, когато представителите на различните революционни парадигми сблъскат тезите си в директен или задочен дебат. Въпросът е подвеждащ, защото предразполага не към отговори, а към хипотези. А хипотезите, макар и истинни, не произвеждат факти. В шума, породен от подобни въпроси, остават нечути редица отговори, които биха допринесли за осъзнаването на качества и дефицити на колективната българска идентичност. Осмислянето на тези отговори би дало далеч по-голям принос за настоящето отколкото преповтарянето на хипотези и линейни констатации. В книгата си & ... |
|
|
По традиция българското слово е нашата родина и хранилище на историческо ни битие. Неслучайно още през 1842 г. в пробната книжка на сп. Любословие Константин Фотинов посочва, че периодичните издания са "повече потребни, нежели хляба". Ето защо словесното изкуство е най-ярката форма на българския дух и чрез него може да бъде проследена философията на националната ни съдба. Животът в нашата страна доказва, че демократичното общество без свободна, алтернативно говореща преса винаги може да се изправи пред своя антипод: деформираната демокрация. А оттам до налагането на диктатурата крачката е само една. Поради това ... |
|
|
Един призрак броди из развитите страни: куиър джендъризмът. След като през последните десетилетия станахме свидетели на големи социални завоевания, свързани с уважението към правата на хората, които не съответстват на традиционните полови роли, в наше време се появи нов трансактивизъм. Той руши социалните достижения, възстановява ретроградни концепции и практики и създава проблеми там, където преди е нямало такива. Този активизъм не почива върху медицинската, психиатричната или психологическата наука. Не съществува и здрава философска основа, която да оправдае възгледа, че е възможно човек да се роди в грешно тяло. ... |
|
|
Конвергенцията - исторически казуси с глобални проекции. ... |
|
|
"Гръцката цивилизация" на Ригас се разглежда през призмата на трите различни свята, които се срещат в неговата епоха: държавният деспотизъм на класическия османски тип и на европейската действителност на прехода; "антропоцентрическата" динамика, която бележи развитията от този период, особено в западноевропейското пространство, и показва посоката на прехода; и накрая - гръцката "антропоцентрическа" парадигма, която следва коловоза на следдържавоцентрическата, или икуменическата, фаза на гръцката космосистема."Гръцката демокрация" на Ригас цели, от една страна, революционно решение ... |
|
|
Д-р Светослав Малинов е доцент по история на политическите идеи в катедра Политология към Философския факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира политическа теория и история на политическата мисъл в Норвегия (1990 - 1991), Италия (1992), САЩ (1993 - 1994, 1997) и Великобритания (1995 - 1996). Автор на книгата Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк (2003), както и на множество научни статии в областта на политическата теория. Съставител на антологиите Консерватизмът (том 1, 1999; том 2, 2000), Модерната демократична идея (2003), Модерната демократична държава ( ... |
