Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена. След "Името на розата, "Махалото на Фуко" утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години. ... |
|
|
Измислици, които се превръщат в история... ... Някъде в южен Пиемонт, там, където години по-късно ще се издигне град Александрия, "Баудолино", малко селянче, надарено с богата фантазия и лъжлив език, впечатлява Фридрих Барбароса дотам, че той го осиновява. "Баудолино" разказва измислици, но като по чудо всичко, което изрича, се превръща в История. По този начин, наред с други неща, той съставя фалшиво писмо уж от отец Йоан, легендарния владетел на християнско царство в далечния Изток, който по късно векове наред е разпалвал въображението на мнозина западни пътешественици. Подбуден от измислиците на & ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Края на 1327 г. Монахът Уилям от Баскервил, натоварен с деликатна дипломатическа мисия, попада в един манастир в Северна Италия. Още в началото му се налага да разплита поредица от тайнствени убийства, които окървавяват манастирската библиотека - един недостъпен лабиринт. Уилям ще разкрие загадките, но за това ще трябва да разгадае поредица от улики и знаци - от поведението на светците до това на еретиците; от езика на тревите, до езика на старинните ръкописи. ... |
|
|
В този том са събрани текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика Бустина ди Минерва - Кибритчета Минерва, която Умберто Еко (1932 - 2016) списва в сп. Еспресо в продължение на повече от три десетилетия и се изявява като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Пъстрата мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90 -те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на ... |
|
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
|
Главен герой на романа е капитан Симонини, авантюрист и шпионин. Според издателите и самия автор, в сюжета на книгата са вплетени много исторически събития като делото Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения. Както подчертава Еко, всички герои на "Пражкото гробище" са реално съществували исторически личности освен главния герой, който се явява събирателен образ. Еко казва, че се е стремил да направи капитан Симонини "най-отблъскващия циник на световната литература". Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, в частност, ... |
|
|
Умберто Еко е написал три истории за деца - все за космоса, две от тях излизат през 1966 г., последната издава през 1992 г. Като всеки голям писател, той се вълнува от важните теми на съвремието - войните, липсата на толерантност, замърсяването, унищожаването на природата. Това са и темите, които той иска да сподели с малките. В "Бомбата и генералът", "Тримата космонавти" и "Гномите от Гну" науката, прогресът и мечтите на човечеството за близки срещи из далечните галактики се сблъскват с вечните му слабости и спешната нужда да се опомни, за да оцелее. На един атом му писва от глупавите ... |
|
|
В този роман, макар че е с цветни илюстрации, царства мъглата. Сред мъгла се събужда Ямбо след инцидента, при който е загубил паметта си. Не паметта, която невролозите наричат семантична (Ямбо помни всичко за Юлий Цезар и може да рецитира всичките стихотворения, които е чел през живота си), а автобиографичната си памет: не помни името си, не познава жена си и дъщерите си, не помни нищо за родителите си и за детството си. Като му помага в бавното му връщане към себе си, жена му го убеждава да отиде в селската къща, където са запазени книгите и вестниците, които е чел като дете, ученическите му тетрадки и грамофонните плочи, ... |
|
|
След като изнася цикъл от лекции, посветени на превода, Умберто Еко доразвива записките си в респектираща по своята оригиналност монография. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации. Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най- ... |
|
|
Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия. Част от темите в книгата са: Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кой е първият автор? Кой е първият, който е писал за пари? Кой е първият издател? Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!"? Кои са разрушителите" или "трошачите" на книги? Какво не са предсказали фантастите? " ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
