С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
Историята проследява живота на импулсивния Дмитрий, скептичния Иван, нежния Альоша и техния покварен баща Фьодор Павлович Карамазов. Когато бащата е открит убит, синовите му се превръщат в основните заподозрени. Може би една от най-важните книги в историята на литературата, романът на всички романи, преведен на над 170 езика, последната творба на Ф. М. Достоевски Братя Карамазови е едно от най-задълбочените му произведения. Алберт Айнщайн казва, че това е "връх в литературата", Зигмунд Фройд определя романа като "най-великолепната книга, писана някога", Уилям Фокнър твърди, че това е "най- ... |
|
|
Шарена черга е първата детска книга на Йордан Радичков. Като че останала в сянката на другите му детските книги Ние, врабчетата и Малки жабешки истории, Шарена черга е една от най-нежните и красиви творби на писателя, насочени към по-малките читатели. Шарена черга се появява под перото на Йордан Радичков през 1964 година. Писателят рисува картини от реалността на селския живот, който е населен от своенравното животинско царство и неопитомимите природни стихии. Магаре, което спори със собствената си сянка, жаба, която разваля детската фантазия, овни, които срутват цели дворци, прасе, което спори с ветровете, охлюв, ... |
|
|
Записки от подземието на Ф. М. Достоевски се появява за първи път през 1864 година. Книгата се счита за един от първите екзистенциални романи. Неназованият разказвач на романа, бивш държавен служител, се е оттегли от света и живее в изолация. В записките си, изпълнени с ярост и цинизъм, героят се потапя във философски разсъждения и си припомня бившия си живот, нанесените обиди и една драматична среща. Записки от подземието е вододел между литературата на IXX и XX век и философското разбиране за индивида в двете епохи. ... |
|
|
Свирепо настроение се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът. В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с хумор и дълбочина. Героите в сборника са най-разнообразни - от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, вечната лисица, която се ... |
|
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
|
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
|
|
Обладан от златна треска, главният герой Тай Тай Уолдън е убеден, че някъде в неговата земя има залежи на злато. Дупка след дупка, Тай Тай продължава да копае, като никога не посяга на едно място, наречено от него Божията нивица. С ирония и чувство за хумор, които примесва с трагедията на последиците от Голямата депресия в Америка, Колдуел отново рисува една картина на Америка, която държавата отказва да приеме. Истинска ли е Американската мечта и достижима ли е въобще за простосмъртните, или на някои е съдено да търсят несъществуващото злато през целия си живот - това са само част от въпросите, които задава един от най- ... |
