Тази необикновена колекция на праисторически, раннохристиянски и средновековни символи е един от най-плодотворните източници на графични и декоративни идеи, достъпни днес. Тя е и нагледна история на развитието на писмената комуникация, която предлага един особен поглед към психологията и душевността на нашите предци. Книга на знаците съдържа 493 класифицирани и документирани илюстрации събрани, начертани и обяснени от знаменития типограф Рудолф Кох. Разделени в 14 категории, те включват: общи знаци; кръстът; монограми на Христос; християнски символи; монограми на средновековни църкви; четирите елемента; ... |
|
|
На 27 юни 1527 г. на площада пред главното здание на Базелския университет един професор ритуално изгаря пред студентите си трудовете на Хипократ, Гален и Авицена. Това кощунство парадоксално поставя началото на качествено нов скок в медицинската наука. Защото професорът е Парацелз, а с демонстративното изгаряне великият ренесансов лекар, хирург и естествоизпитател на практика пръв дръзва да оспори погрешните постулати в трудовете на дотогавашните медицински светила и да подложи на съмнение цялата схоластична медицина. Затова и наричат Парацелз баща на научното изследване. Но и преди него здравната наука има своите ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
3 февруари 2020 година. "Няма какво да те лъжа - свива рамене лекарят. - Разсейките са навсякъде". Какво прави човек, когато научи, че е неизлечимо болен? Отчайва се? Обвинява провидението? Херман Кох сяда и пише книга. И ни превежда през мислите и чувствата си след получаването на диагнозата с откровеност, от която ни запарва на очите, и с привичния си сух хумор, който ни кара да се смеем през сълзи. И за това ли ще пишеш книга не е меланхоличен разказ, а портрет на човек, който отказва да се отдаде на страха и мъката. Херман Кох поглежда назад в живота си с нежна самоирония и без да усетим, ни убеждава, че ... |
|
|
"Петнадесетото издание на книгата е преработено с цел да съответства на практиката според съвременното състояние на науката и е достъпно за широк кръг читатели. Малките размери на овощните дървета преобладават навсякъде. Дали стройното времето се отглежда едно-, дву- или многоредово, зависи от мястото (климат, почва, изложение, слънчево огряване), сорта, механизирането на производствените процеси и от личните предпочитания. При условията на свръхпродукция на семкови плодове в Европа от значение е не толкова по-нататъшното постоянно увеличаване на продукцията от разнородно качество от единица площ, колкото големият ... |
|
|
Историите за приключенията на барон Мюнхаузен забавляват читателите вече повече от двеста и петдесет години. Те са колкото неправдоподобни, толкова и забавни. Благодарение на смелостта и съобразителността си той винаги успява да се справи с неочаквано сполетели го изпитания по време на път, лов или война. А маниерът му да разказва за преживелиците си, без да проявява излишна скромност, може не само да ни удиви, но и да ни разсмее. Барон Йеронимус Карл Фридрих фон Мюнхаузен - разказвачът на тези истории, действително е живял преди много, много години. Този потомък на един от най-старите благороднически родове в Долна ... |
|
|
Любител на приключенията, барон Мюнхаузен предприема безброй пътешествия по суша, въздух и вода. В Русия, Египет, Северно море или на Луната, храбрият веселяк извършва нечувани подвизи. Невероятно изобретателен, баронът излиза победител и от най-заплетените ситуации. Славата му се предава от уста на уста по всички континенти. ... |
|
|
Лекции пред членове на Антропософското общество. Книгата Педагогическата практика от гледната точка на духовно-научното човекознание на Рудолф Щайнер представлява лекционен цикъл, на който са присъствали около осемдесет швейцарски учители и учителки, тринадесет педагози от чужбина и петнадесет заинтересовани родители. Изнесен е в Дорнах, Швейцария от 15 до 22 април 1923 г., в импровизираната зала на дърводелната работилница, непосредствено до опожарения три месеца и половина преди това Първи Гьотеанум. Лекциите са един вид продължение на основополагащия цикъл Общото човекознание като основа на педагогиката, Събрани ... |
|
|
Цикъл от шест лекции изнесени в Дорнах от 9 до 17 август 1919 г. След края на Първата световна война, 1914 - 1918 г., Рудолф Щайнер за пръв път има възможност да пътува до Германия, където в Щутгарт говори пред фабрични работници за троичния социален организъм. По същото време изнася други дванадесет лекции върху педагогиката, Духовно-научно разглеждане на социалните и педагогическите въпроси, Събрани съчинения 192. Същата тема той обсъжда и в предлаганите шест лекции. Веднага след това Рудолф Щайнер се завръща в Щутгарт и от 21 август 1919 г. изнася лекционния цикъл Общото човекознание като основа на педагогиката, ... |
|
|
Адолф Кох е лютерански капелан - дворцов пастор на княз Александър I. В края на декември 1879 г., преди Коледа, пристига в България на служба на новоизбрания държавен глава. Той става свидетел на всички драматични събития, които бележат първите години след Освобождението, и ги описва в своята творба "Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му". Това е разказ за първия монарх на Третата българска държава, но и очерк за времената, в които българският народ е изправил глава и е положил основите на съвременното ни общество. Това е биография, но и ценен извор за историята на модерна България. Ролята и ... |
|
|
"Чрез обикновената история човек може да се запознае само с една малка част от това, което човечеството е преживяло в миналите времена. Историческите документи хвърлят светлина само върху няколко хилядолетия. А също и това, което науката за старите култури, палеонтологията, археологията и геологията могат да ни научат, е съвсем ограничено. И към тази ограниченост се прибавя също и несигурността на всичко, което е изградено върху външни свидетелства. Нека само помислим, как се изменя картината на нещо, намиращо се недалеч назад в миналото, или картината на един народ, когато са намерени нови исторически документи. ... |
|
|
Предлаганите десет авто-реферата заемат особено място в произведенията на Рудолф Щайнер. Те възпроизвеждат в концентрирана форма съдържанието на лекционния цикъл, обявен на френски език като La Philosophie, Kosmologie et la Religion, comme parties de l'Anthroposophie и изнесен от него по време на Френския семинар от 6. до 15. Септември 1922 в Гьотеанума, Дорнах. ... |
|
|
Тези лекции, изнесени от Рудолф Щайнер точно преди началото на Първата световна война пред членовете на Антропософското общество, са известни още като Виенският цикъл. Тук той описва панорамната реалност на духовните светове, в които човек навлиза след смъртта. Говори за радостите и страданията, изживявани в тези светове от хората с различни характери, за образа на идеалния човек, изживяван от душите, за мировия среднощен час, за по-дълбоките причини зад такива явления като материализъм и престъпност, за процеса водещ към ново раждане в света на сетивата, и защо е трябвало да загубим прякото възприемане на духовните ... |
