Всеки, който се потопи в тези страници, ще открие интересен, искрен и ироничен събеседник, от чийто разказ трудно би се откъснал. Елдар Рязанов е създател на двайсет и три игрални филма, сред които легендарните "Гара за двама", "Жесток романс", "Забравена мелодия за флейта", "Хусарска балада", "Служебен роман", "Пази се от автомобил" и култовият "Ирония на съдбата", превърнал се в хит през 70-те години на миналия век. Именитият творец поднася на почитателите си своеобразен автобиографичен отчет, ретроспективен поглед към XX столетие на ярка личност, ... |
|
Сърце е роман от италианския писател Едмондо Де Амичис (1846 - 1908), написан под формата на дневник. Издаден е за пръв път на 17 октомври 1886 г. и заедно с Пинокио на Карло Колоди се счита за една от най-обичаните детски класически книги. Сюжетът е вдъхновен от училищния живот на синовете на автора Фурио и Уго. Малкият герой в Сърце - Енрико, всеки ден описва многобройните интересни и трогателни, а понякога тъжни и страшни преживявания на своите съученици."Възрастният учител склони за миг побелялата си глава върху рамото на баща ми и стисна ръката ми. – Сбогом, учителю! - каза татко, като го целуна по двете ... |
|
Мъж и жена. Един от тях е убиец! Но кой... Едва ли може да има по-нормални хора от Саймън и Вики. Те са богата чикагска двойка, той е уважаван преподавател по право, тя - защитник на жертви на домашно насилие. Имат стабилен, макар и не толкова вълнуващ брак. Но едно е сигурно - абсолютно нищо не е такова, каквото изглежда. Двамата изобщо не са нормални, а единият от тях може дори да е убиец. Когато откриват трупа на прекрасна дама от хайлайфа в имение в съседното предградие, тайните на Саймън и Вики започват да се разбулват. Скрита бурна афера. Доверителен фонд с двайсет и един милиона долара, който скоро ще стане ... |
|
Книгата включва романите "Мариел", "Студентът по хармония" и "Hispania". ... Една действителност, която вече изглежда недействителна."Името му ще остане завинаги до това на Виктор Пасков. Не защото "студентът по хармония изпя "Балада за Георг Хених" на неговото лозе край Варна и му я посвети, а защото самият той написа страници, които времето превърна в класика. Роден разказвач, Красимир Дамянов ни остави образци, чиято езикова пестеливост, чувство за детайл и съдбоносна тайнственост днес трудно можем да си обясним. В същото време той създаде и свой лирически епос, ... |
|
Книгата е част от колекцията "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... "За по-малките деца книгата трябва да бъде едновременно и книга, и играчка. Любовта към книгата и интерес към литературата, ако не се развие у човека още когато той е дете, не може да се развие никога....Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Тук най-напред съм почувствал живота, тук най-напред съм се запознал със света. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени у природата, над неочакваните случки в живота. В ... |
|
Е, това си е 100-процентов край! "Какви ги е забъркал пък сега този хубостник?", ще си кажеш ти. Само че аз наистина се опитах да бъда добричък. Честна дума! И каква стана тя? Оказах се извън закона! Не знам какво си мислех, като тръгнах да спасявам живота на класната, при положение че тя не пропуска повод да вгорчи моя. Опитах се да бъда герой, а вместо това станах престъпник. Сега трябва да пиша бързо, защото от полицията всеки момент ще ме заловят и ще ме тикнат зад решетките. Затова оставям този дневник като доказателство пред съда, че имах само най-добри намерения. Ненко Генов е джедай под прикритие, ... |
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд. "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
"Тънък и блед месецът. В лед всичко сковано Бие камбана, вие се дим. Амин." ... |
|
Позиция. От извора. Полски дни. В Македония. Друг свят."Това е публицистика и дневник, родени от срещата със събития и личности, размисли и коментари за времето, което ни преобръща. Това е и позиция, която е заета на мига, но и която всеки може да атакува. Тя не претендира да бъде безгрешна, истина от последна инстанция. Напротив. Тя е блогомисъл. Тя казва, но не винаги доказва. Епатира, но не възпира. Отвежда ни в близки и далечни земи. Разказва за политика, дипломация, култура. И остава като подпис във времето, следа, по която изтеглям и нишката на моя живот. Защото, Blogo, ergo sum!" Александър Йорданов Доц. ... |
|
"Винаги, когато съм разглеждал снимки от миналото, най-дълбоко ме е трогвала светлината в тях. Слънцето, чиито лъчи са създали снимката - лъчите, които като осъдени на смърт гълъби са накацали върху хората, тревите, дърветата, покривите и всички предмети в снимката и са застинали завинаги там, в този документ на спомена и носталгията. Думата "фотография", преведена на чист български език, е "светлопис". Нещо, написано със светлина. Но нима ние не пишем всичко именно със светлината? Когато тя си отиде, ние просто няма какво да пишем. Ненаписаното е именно това, което мракът на забравата е похлупил ... |
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |