"Публицистиката на Каравелов носи горещия печат на импровизацията, на моментното и ослепително хрумване, на внезапната силна и оригинална метафора, на спонтанната фраза, в която резонират мълниеносните отблясъци на остро поразяващата сатира; но заедно с това тая публицистика е плод на зрял ум, чиито енциклопедически способности завладяват, на дух, побрал в себе си синтеза на явленията, тя е резултат на дълбокото и добросъвестно проучване на фактите, тя е натрупваният бавно и систематично изблик на интелекта, постигнал истината за себе си и за Отечеството." Иван Гранитски Книгата е част от поредицата ... |
|
|
"Вървим по пътя и търсим истината. Такъв е животът."Една книга за нашия живот, разказан в притчи. В старите времена хората да знаели много малко за света около себе си. Затова винаги са чувствали колко много им липсва това познание и са го търсели навсякъде. Наричали са го Истината и мнозина са посвещавали на него целия си живот. Днес ние сме горди, че сме проникнали в голяма част от тайните на света и можем да го ръководим и да насочваме неговия ход накъдето желаем. Малцина от нас си спомнят за Истината, но това не ѝ пречи да продължава да съществува. Тя все така чака да я открием отново и да и отдадем ... |
|
|
"Не се знае със сигурност кой точно е авторът на тази книга, чиято огромна популярност е засвидетелствувана както с хилядите и преписи, по брой отстъпващи само на Библията, така и с преводите на около 95 езика и около 3000 издания. Но все пак най-често това съчинение се свързва с името на Тома Кемпийски... Цялото произведение, което и днес не престава да бъде ръководство по християнска духовност, не е систематично изложение на догмати, а непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване на единствения истински път към царството - пътя на Христа. И докато първите две книги искат от човека правилно насочване на ... |
|
|
Англия, 1837 година. Английската кухня на мис Елайза е роман с викториански привкус за женското приятелство, за борбата за лична свобода и за храната като удоволствие и утеха за душата. Амбициозната мис Елайза Актън знае точно как иска да протече животът ѝ - да издаде новата си стихосбирка и да се превърне в обичана поетеса, а това да я освободи от очакванията да стане добра домакиня и покорна съпруга. Ала след срещата с известния издател господин Лонгман си тръгва съкрушена - той не иска и дума да чуе за стиховете ѝ. Лондон прелива от нови подправки и екзотични плодове и издателят предлага на Елайза ... |
|
|
Таблото е изработено от висококачествена хартия и има 2 броя лайсни за окачване. То е с размери 70 x 100 cm."Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка." Васил Левски Целта на таблата на "Сдружение Азбукари" е да организират и подобрят процеса на учене и да подпомогнат децата, родителите, училищата и читалищата с модерен образователен подход за развитие на асоциативното мислене. ... |
|
|
Второ издание. ... Геният е несъвършен."Константин Павлов е "натоварен от природата да бъде допълнителност към нея". Някога не го разбираха, но го тълкуваха. Сега го разбират, но няма кой да го разтълкува. Механиката на Константин-Павловата душа е странно необикновена – в стиховете му няма подтекст, а светкавично движеща се мисъл, която носи текста. Затова е изумително труден за разнищване, за проникване в знаците му. С една дума – познатите ни начини и средства за анализ за творчеството му се оказват отчайващо непригодни. Социализмът не успя да пречупи гръбнака на неговия инат, макар че този поет изживя ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Човекът е политическо същество, гласи известната мисъл на Аристотел. По това човекът се различава от животните - както от тези, които живеят единично, така и от стадните. Животните различават приятно и неприятно, но човекът ги превъзхожда по това, че различава също добро и зло. Животните имат глас, а човекът нещо повече - логос. Понеже е логосно същество, човекът може да размишлява и да измисля нови възможности, да дебатира и да убеждава. Точно това прави човека способен да живее не в бърлоги или в гнезда, а в полис (държава). Като свободно полисно същество човекът е гражданин. Според Аристотел останалата част от ... |
|
|
Защо "Химикал, шоколад и две рупии"? Индия е страна, която безмилостно подлага всекиго на ежедневни изпитания. Изпитания, които могат да изкарат наяве най-съкровените мисли и чувства, да предизвикат стаения надълбоко гняв, да събудят плахата радост, да те накарат да усетиш безгранична свобода. Често чуваме и повтаряме, че Индия е страна на контрастите: на богатството и бедността, на красотата и мизерията, на дълбоката религиозност и псевдо духовност. Истината е, че черно-бялото не може да отрази парадоксалното в същността на индийската култура. Индия е разнолика, разноцветна, разнообразна, разноезична, ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Книгата съдържа публицистическите и журанлистическите работи на Л. Каравелов, редове от биографията, статии от К. Величков, Георги Боршуков и П. Динеков, анализаращи творчеството на писателя. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
В книгата си "Свобода и култура" Джон Дюи предупреждава да не се възприемат тесни, технически удобни, но идейно опасни представи за демокрацията. Има най-разнообразни научни подходи към проблема за демокрацията - политологически, соцоилогически, антропологически, икономически, исторически, културологически, психологически, етнически, етнопсихологически, религиозен и т.н. Заглавието на книгата изкушава читателя да я възприеме като културологичен феномен или поне като творба на сухия академичен философски жанр. Книгата не е нищо от тези подходи поотделно, тя е събрала всичките в себе си в един чисто хуманистичен ... |
|
|
Димитър Вацов е преподавател по философия в Нов български университет. Главен редактор на сп. “Критика и хуманизъм”. Това е втората му книга след “Антология на утвърждаването”. Предлаганото тук изследване се разгръща паралелно в два основни плана. Единият план: това са съвременните контексти на социалната и политическата философия и теория, с ясен фокус върху проблема у признаването, който през последните петнадесет години става една от централните теми на международния дебат в хуманитаристиката. Доколкото днес дебатът за признаването като че неизменно има практико-политически измерения, то и аз се опитвам да ... |
