"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
В едно мрачно и злокобно бъдеще злият Дракон на смъртта владее Града на драконите. В този смразяващ паралелен свят хората са принудени да служат на драконите. Такава е и съдбата на Били Чан и неговите приятели. Въпреки че са изгубили връзка със своите дракони, Били, Дилън, Шарлот и Лин-Фей не се отказват от идеята да ги открият, дори това да им струва живота. Ще успеят ли да победят Дракона на смъртта с помощта на нови приятели, или неговата тъмна сила ще продължи да властва над хора и дракони? Кейти и Кевин Цанг се запознават през 2008 година като студенти в Китайския университет в Хонконг. Оттогава са живели на три ... |
|
"Един ден усетиха любов вълните, красива мистика за тях бе тя, която криеше на дълбоко сълзите и блестеше под луната като небесна светлина. Дали разбираше това морето? Изчезнал бе блясъка на една вълна. И после втора, последва я от сърцето и двете влюбено пресякоха лунната пътека в нощта..." Светлана Тодорова ... |
|
"В тази книга природата по особен начин се разтваря в човешките емоции, в картините, които се рисуват, в начина, по който се вижда, в начина по който - образно казано - се диша. Затова, без да е декларативна и ангажирана, книгата по фин начин може да бъде отнесена към едно писане, което има съзнание за значимостта на природата за човешкото. Когато една поезия очуднява всекидневието и знае, че денят е художникът днес, то тя със сигурност има какво да каже и покаже на своите бъдещи читатели." Амелия Личева "Основният герой на тази стихосбирка е любовта с главно Л, която се стоварва върху нас двойна като ... |
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
Едва ли има някой, който вярва на невероятните истории, разказани от барон Мюнхаузен. Запознайте се с него - пътешественик-авантюрист, който ще ви накара да се замислите, удивите и дори да се разсмеете до сълзи с разказите за невероятните си приключения. Из целия свят - по море, на лов, във вулкан и дори на Луната, барон Мюнхаузен винаги се забърква в неприятности, от които успява да се измъкне със своя уникален и неподправен стил. Образът на барон Фон Мюнхаузен е образ на действителна личност. В ранните си години той започва пътешествия, за които разказва с въодушевление на всички. Разказите му се носят от уста на уста ... |
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
|
Този Наръчник за билки и билкари е плод на почти 20 годишна практика в отглеждането, изучаването и работата с лечебни растения и гъби. Уважението и изумлението от комплексността на растенията са двигателната сила за всички наблюдения и открития, споделени в книгата. Лечители в градината съдържа над 150 рецепти за приложение на лечебни растения в дома, градината и ежедневието. Част от темите в книгата са: Как растенията и гъбите лекуват другите растения, животни, хора и микробиом? Как се прави домашна козметика - от паста за зъби до лечебни мехлеми? Какво е приложението на растенията за почистване на дома и как да ... |
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
Стихове ... "Тази книга не е само стихове. Тази книга е свят, в който думите се обичат. Те тръпнат от болка, полудяват от нежност, опияняват се от съвършенството на мига и се впускат в смели пътешествия до най-вътрешното вътре, до сърцевината на чувствата. Тази книга е любов във всички цветове на сърцето. Добре дошли в света на Валентин Евстатиев."Росица Петкова "Един клавиш, след него друг, потъват под безшумни пръсти. От тишината пада звук, ръми на капки млечно гъсти. Отеква стъпка, после пак, оглеждат се и ме намират. Два стиха сплитат светъл знак и страховете в мен умират." Из "Докато имам ... |