Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цял живот. Катя Паскалева беше такава - присъствие от друго измерение, жена с много гласове, актриса, която отказваше да играе живота си по предварителен сценарий. Тази книга не е биография. Тя е следа. Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е превърнала в най-дълбоката реплика. Разказ за срещите, които никога не са били случайни. За ролите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината - и през които се измъква душата. Катя не изчезна. Просто смени сцена. ... |
|
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова, редактор " ... |
|
|
"Как се лъжат хората, мислейки, че тишината е непременно пустиня, празнота, отсъствие на всякаква деятелност и съзидание, с една дума - нищо! Всъщност има тишина... и Тишина... И като цяло, може да се каже, че съществуват два вида тишина: тази на смъртта и тази на Висшия живот. Именно тази Тишина, на Висшия Живот, е, която трябва да разберем и за която говорим тук. Тази Тишина не е инертност, а работа, интензивна деятелност, която се извършва в недрата на една съвършена Хармония. И това вече въобще не е празнота, не е отсъствие, а една Пълнота, сравнима с онова, което изпитват Съществата, обединени от една Велика ... |
|
|
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Само чистото съзнание може да лети в бездънността на абсолюта. Тръгни на поход към своята собствена чистота, защото тя е окото за видението на бога. Само миг ако не мислиш за бога, и ти вече се отдалечаваш. Не изпускай мига! Това е древният завет. Превърни себе си в дълбинна тишина и тук, в тази тишина, ще откриеш чудото на живота. Казвам: Тишината е окото на истината. В дълбините на тази тишина световете са отстранени. Тишината е самият наш древен живот, но ние сме се увлекли в думите. Тишината е есенцията на всички учения. Те са слезли отломъци от нея, но тя никога не е ... |
|
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
|
Стихосбирката "Личен архив" е първата стихосбирка на поетесата Мария Лалева. Редакторът Маргарита Петкова подбира творби от над двеста стихотворения, писани повече от десет години. Включените стихове представят Лалева най-ярко от гледна точка на емоционалност и честен маниер на писане на поезия. Характерните за нея къси стихове със запомнящ се финал се налагат като запазена марка още с първата ѝ книга. Лириката ѝ засяга темите за любовта, прошката и самотата. За ценителите на римуваните словесни форми стиховете в "Личен архив" са едно чудесно предизвикателство и допир с един експресивен ... |
|
|
Младо семейство се наслаждава на пикник сред природата, когато едно от децата им прави грешката да се позабавлява със случайно открит мравуняк. Сприхав детектив подлага на кръстосан разпит мистериозен непознат и в процеса на разговора научава ужасяваща истина, която може да му коства живота. Любител градинар изравя в задния си двор древен артефакт, криещ зловеща сила, която моментално го обсебва. Безпощаден ловец на ликантропи побеждава в кървава схватка смъртоносен враг на прекалено висока цена. В разгара на зомби апокалипсис един мъж прибягва до отчаяна мярка, за да не бъде изяден жив. Пригответе се за двайсет ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
"Му" - дзен притчи, лекции върху будизма, дзен, медитация и себеосъзнаване. Книгата е създадена от аудиозаписи на беседи на Кану по време на сатсанг. Картините и рисуваните елементи в нея са на Кану. Смисълът на думите е тишината. Ако тишината бъде пропусната, смисълът е изгубен. Тази книга не предлага ново учение, доктрина или нова идеология. Тя е манифестация на тишината, проявена чрез думи. Ако я добавим към знанието, с което вече са пълни умовете - възможността е пропусната. Ако се отворим към нея, тя може да изпразни ума, да избистри взора и пречисти заблудите. Появява се ново разбиране. Разбиране с аромат ... |
|
|
Книгата, която е пред вас, няма претенцията да бъде ръководство по писане на писма. тя е опит да се надзърне в бездната на словесното общуване, в този неповторим свят на човешката близост, светът на очакването, на тишината зад думите, толкова различен от телефона и личните срещи. Вълненията и радостта, трепетът и мечтите, оставили следи върху хартията, правят човека да бъде по-малко самотен, повече устремен към живота, към творчеството. Чарът на едно писмо, деликатността на чувствата, откровеността на мислите, докосването до ценностите, преминаването на границите на разстоянията и времето носят смисъла на едно от най- ... |
|
|
Има дни като бездни - пропадаш в тях и понякога цял живот не ти стига, за да се измъкнеш. Детелина. Живот в бездната е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него... и все пак си безсилен да се справиш. Детелина. Живот в бездната е книга за величието на човешката душа. За красотата на усилието да не се отказваш от живота въпреки моментите, в които ... |
|
|
Опазил Бог да чакам на Атлас небето с рамена да ми подпира! Отде ще знае старец беловлас небето докъде ми се простира! Изобщо... накъде ми се лети... И колко надалеко ще отида... Дано не ви звучи от този стих, че хвърлям към титаните обида, но, всъщност, колко здраво го държи? Защо е непосилно да се диша? Егати опашатите лъжи! Че даже в Уикипедия ги пишат! Не знам какво си мислите за мен... Навярно, че съм опака и дръзка... Аз мисля, че Атлас е уморен. Не вярвам в здравословната развръзка. Не казвам, че е лесно... Ако бе, защо сме си измислили титани... Но който има собствено небе, е най-добре самичък да го хване! ... |
