От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
|
За дома на литературата. ... Другата Итака е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач - Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич... Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит... В един ироничен вариант подзаглавието на Другата Итака би могло да бъде не за дома, а за дима на литературата. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде ... |
|
|
В "Котешка люлка" светът не свършва епично, светът свършва с глупост. Йона отдавна иска да напише книга за края на света. Това, което не подозира, е, че апокалипсисът ще го свари на първия ред. И още по-лошо за него - ще оцелее. Героят тръгва по следите на доктор Филикс Хоуникър, един от създателите на атомната бомба, който без никой да подозира, е сътворил и лед 9 - вещество, способно да унищожи цялата планета. Единствените пазители на тайната и на опасния елемент са трите му объркани и ексцентрични деца, с които писателят Йона се среща на малък карибски остров, управляван от откачен диктатор. Великият ... |
|
|
Книгата "Щом аз мога, и ти можеш!" е предназначена за всички, които са осъзнали колко е важно да бъдеш позитивен, колко необходима е правилната себеоценка и колко полезно е да се експериментира. Амбицията на автора е да помогне на тези, които искат да го последват, да постигнат крайната си цел – финансова независимост. Той споделя примери, дава съвети, предлага насоки въз основа на личния си опит, като отчита погрешните си практически стъпки или нагласи. В тази книга младият човек ще открие много прилики със своята съдба, от една страна, както и много различия, от друга, но и много напътствия, които биха му ... |
|
|
"За влюбването, което е извънмерна еуфория, която няма нищо общо с реалността и затова искаме то никога да не свършва. За любовта, която е едно от най-силните вдъхновения на живота, но не е лесна работа. За онова, което чувстваме, но премълчаваме. За всичко, което бихме искали да изкрещин, когато вече няма кой да ни чуе. За страховете. За копнежите. За срама. За нежността. И за всички останали неща, които доказват, че няма как да се изложиш, когато става дума за любов. За теб." Яна Борисова "Няколко текста за любовта са гласовете и историите на различни мои герои, които изпитват нужда да говорят за любов. ... |
|
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
|
Луната е нашият компас за правилно ориентиране в живота. Тя носи винаги истината за това накъде да поемем, когато сме забравили какъв е пътят. Ако животът е една разходка в гората, то Луната ни казва какво да си вземем, за да се чувстваме добре, сигурни и щастливи. Луната е като цвете. И тя има нужда да се погрижим за нея, да я познаваме, да я обичаме, да ѝ обръщаме внимание, иначе закърнява. А случи ли се това, повяхва и целият ни емоционален свят, душата ни започва да умира. Тялото може да продължи да съществува инстинктивно, да се храни, да се мести, да прави секс, но то вече ще е празно от съдържание и никога ... |
|
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
|
И най-малката промяна в живота на човек е предшествана от промяна в духовния му свят. Всяко човешко действие, дори и най-малкото, води до някакви последици. Нашите мисли и дела са израз на свободната ни воля, но тя свършва дотам. По-нататък със следствията от тях се ангажира съдбата. Да, събитията в живота на един човек до голяма степен са предопределени, но те се предизвикват именно от него, защото с всяка своя постъпка - за добро или зло - той поставя тяхното начало. Какво да направя? - чували сме хиляди пъти този безпомощен въпрос. Много, много неща - би казал английският философ Джеймс Алън. Логиката на причинно- ... |
|
|
Нужно е да се загубиш, за да се прибереш у дома при себе си!"– Изгуби ли се? – Не знам... Май да. Как разбра, че съм изгубена? – Очите ти ми казаха. Търсиш някого в тълпата. Значи или си изгубила някого, или си изгубила себе си? – А възможно ли е и двете? - попитах странния стар човек, който ме гледаше с най-топлите кафяви очи на света. – Възможно е... Най-често с едното се случва и другото. А понякога, намирайки някого, намираме и себе си. – Странно. Ти защо си тук, под дъжда на тази пейка? Старецът се усмихна леко и ми върна въпроса: – А ти защо си тук? – Мия тъгата си. И чакам. – Онзи, когото изгуби ли? – Да... ... |
|
|
Върхове и хора събира в едно всичко, излязло изпод ръката на Людмил Янков - Мечта отвъд долините, Гранитна вода, Стената, дневниците от Лхотце'81 и Еверест'84, интервюта, снимки, есета, рисунки. За Човека Людмил и огромния му литературен талант свидетелстват Екатерина Йосифова, Едвин Сугарев, Александър Стефанов, негови близки и приятели. Изданието ще зарадва ценителите на стойностната литература със своето художествено оформление, книговезване и печат. На нас Еверест ни е нужен и ще го имаме за бъдещето. Посвещава се на 30 г. от гибелта на Людмил Янков."Дълго летях... Bceku скален праг отнемаше част от ... |
