Кратка история на античната естетика."Естетическото - според Лосев - е изразителното, онзи вътрешен смисъл, който се проявява външно. Но ако се вгледаме внимателно,... пред нас са не само изразителните форми на живота, но и мощен културен пласт. Пред нас е история на културата на древните гърци и римляни. А какво е култура? Да се обърнем към латинския език. Култура означава отглеждане. И гръко-римският свят, така нареченият античен, толкова енергично отглежда своя живот, че и след хилядолетия четем Омир, поемите Илиада и Одисея великите трагици на V в. пр.н.е. Есхил, Софокъл, Еврипид, великите философи Платон, ... |
|
|
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията, възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървото на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, ... |
|
|
"Българската реторика е на половин век, но в историята и културата на човечеството е на повече от 2500 години и то само като теория. Като практика, като ораторско изкуство корените ѝ се губят далеч в Древния Изток. От шумерите до антична Гърция разстоянието е колкото между антична Гърция и нас днес. През целия този период отношението към нея е било нееднозначно до отхвърляне. Защото преследва и постига истината, но и защото гони и постига от преклонение правдоподобието за сметка на истината. Египтяните от XXII - XXI в. пр.н.е. пишат в едно свое поучение: "Бъди изкусен в речите си и силата ти ще бъде велика. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Философия за всеки на издателство Милениум. ... Древногръцкият философ Аристотел е смятан за един от най-големите гении на своето време. Наричат го баща на науките, защото е сред малкото личности в човешката история, изследвали почти всяка тема на съвремието си. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията пише за естетика, етика, икономика, метафизика, обществознание, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с образователни методи, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Естетиката днес. Неестетически инфилтрати в изкуството от Валентин Ангелов на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Книгата на преподавателя по естетика в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"проф. д.ф.н. Иван Джаджев представлява историко-теоретически анализ на основното направление на естетическата мисъл през XVIII век Просвещението. Разгледани са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени. Просвещението е определено като антифеодално и идейно движение, като замяна на "неразумния" ред с "царството на разума". Подробно е анализирано творчеството на най-изтъкнатите представители на философската и естетическата мисъл в Англия, Франция и Германия. Настоящото издание е адресирано към широк кръг ... |
|
|
"Скъпи ученици, Философията не е обикновен учебен предмет. Тя е търсене на истини за света като цяло. Тя е пътешествие с много посоки и линии. Няма една окончателна философия, защото във всяка посока търсим и намираме отговори според задаваните въпроси: Кои сме ние, откъде идваме, накъде вървим? Какъв е смисълът в такова занимание? Всеки, който поема по този път със своите въпроси, намира богатство от отговори, както откриваме богатствата на света при всяко пътуване. Ползата при нас е, че се научаваме да задаваме правилните въпроси, да търсим във вярната посока и да намираме неща, които сме търсели, и такива, които ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това". ... "Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка." ... |
|
|
В речника са включени неоспоримо актуални днес термини, като някои от тях са дискусионни, а други са продукт на неоавангарда. Традиционната философска естетика е умозрителна и спекулативна. Модерната естетика предпочита да слезе от теоретичните висоти, за да бъде в пряк контакт с художествените процеси. Това я сродява с изкуствознанието, поради което тя заимства някои изкуствоведски термини. Културологичният подход не може да не се отрази на характеристиката на термините. Що се отнася до неоавангарда, да не забравяме: неговата стихия е изобразителното изкуство - там той извършва най-екстремните си ходове, които поставят ... |
|
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
|
Раждането на естетиката и отмирането на природно красивото. ... Книгата изследва ключови моменти от процеса на неусетно, но решаващо отпадане на природата от полезрението на класическата философска естетика, довел до прословутата Хегелова теза, след която разбираме естетиката най-вече като философия на изкуството. ... |
|
|
Сбогом на традиционната естетика! Все по-очевидно става, че естетиката в досегашния си вид губи позиции и се разтваря в културологията и социологията на изкуството. Неконвеционализмът (крайният авангард, неоавангардът, трансавангардът, антиизкуството) доказва това по безспорен начин, след като отваря широко врати за деестетизацията и обезхудожествяването. Да сте чули за тези термини при традиционното (конвенционално) изкуство? На никой автор не би му хрумнало да говори за такива явления просто защото не ги и имало до към средата на миналия XX век. Но след като границата между изкуство и живот вече е отстранена ( ... |
