В книгата са обособени шест раздела: първият раздел - България под византийска власт (1018 - 1186 г.) разглежда настъпилите административни, стопански и социални промени, номадските нашествия, етническите промени и други прояви на външна заплаха, бунтовете и въстанията срещу византийската власт, бележещи опитите за възобновяване на българската държавност, както и духовния живот, книжнината и културата по време на византийското владичество.; вторият раздел представя Асеневци в периода 1186 - 1241 г. - възстановяването на средновековната българска държава от Петър и Асен, укрепването на царството при Калоян, България ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
В книгата са включени любопитни епизоди от живота у нас и в чужбина - научен, културен и политически, в свят с променливи ценности, подлагащи човешкото достойнство на всекидневно изпитание. Проф. Димитър Пушкаров е учен с международна известност и живот, протекъл в сложни и променливи исторически времена. През 1969 г. завършва Московския университет М. В. Ломоносов като най-добър чуждестранен студент, защитава там дисертация за доктор по физика, последвана от доктор на физико-математическите науки, за която му е признато създаване на ново научно направление. Според проф. М. И. Каганов Пушкаров въвежда порядък в цял ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука". ... С монографията си "Поп Богомил и неговото време" (1927) се присъединява към българските автори от първите десетилетия на ХХ век, които се стремят да опровергаят мита за "лошите богомили" и да утвърдят в българската историография тезата за богомилството като положително обществено явление. Клинчаров разкрива плодотворното влияние на богомилството върху българската държавност и го свързва с успехите, постигнати от България през ХІ-ХІІ в. Иван Георгиев Клинчаров (1877-1942) е български политик, обществен деец, публицист и ... |
|
|
Имаме ли днес отговор на въпроса, какво собствено разбираме под думата "биващо"? В никакъв случай. Така че си струва отново да поставим въпроса за смисъла на битието. Само затруднени ли сме да разберем израза "битие"? В никакъв случай. Така че си струва преди това, най-напред да събудим отново едно разбиране за смисъла на този въпрос. Конкретното разработване на въпроса за смисъла на битието е намерението на следващото тук съчинение. Неговата предварителна цел е интерпретацията на времето като възможен хоризонт на всяко въобще разбиране за битието. Превод: Цочо Бояджиев. ... |
|
|
"Митът е разказ, който не само представя нещо, но и решава настоящ проблем." Богдан Богданов "Митовете са историята, умът,у красотата, интелектът и мъдростта на народа, ценностите му." Здравка Евтимова "Не мога да си представя по-изчистена от вековете драматургична структура, по която може да се работи в киното, от митовете. Идеята, че пещерите на далечните ни предци са били пълни с писатели и драматурзи, никак не е лоша. Допускам, че всичко важно е било измислено още там. Проф. Анри Кулев ... |
|
|
Хората вечно правят опити да разгадаят какво е живот. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят топлина, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и температура се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче структура би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че социално време може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). Време е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. ... |
|
|
"Когато стиховете достигат до сърцата и до разума ни, когато ги възприемаме не като плакатни, а като изпълнени с болка и с вяра картини на Фрида Кало, ние чувстване как "математиката" на силно въздействащата поезия руши капаните на времето и ни отвежда "в заслона на чувствата", "последен пристан", но и силно оръжие в ръцете на вярващите и на талантливите, отказващи да оставят света в гибелната прегръдка на не-човеците. Искрено се надявам, че вие, чувствителните читатели, ще оцените бялата магия в словата на Мария Цакова и ще оцените камбанния звън, който се разнася от Математиката на ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Правек е място в центъра на Вселената... В Правек пулсира архетипното сърце на времето. Тук живее всяка болка и всяка надежда на всеки, който някога е съществувал - човек, животно, предмет... или ангел. В Правек е цялото знание за света, праисторията на битието и неговото сгъстено до взрив настояще. Правек е друга реалност, мощна алегория на живота. Читателят е поканен да сложи единия си крак върху гръбнака на 20 век, а с другия да стъпи върху забитата в невидимото стълба от битиета, където се случват ражданията, смъртите и всичко между тях. Световете пропадат един в друг, съдържат се един в друг, потъват в себе си като ... |
|
|
Изследването е анализ на трансформациите на българската национална идентичност през последното десетилетие на ХХ в. и взаимозависимостите Ј с етническата и културната идентичност. Националната идентичност в резултат на структурни и функционални промени на националната държава преконфигурира компонентите си по посока на преход към културна идентичност. Българското общество през последното десетилетие инстинктивно се ориентира към засилване на културния слой от своя образ за самото себе си, към уплътняване на културния фрагмент от идентичността си, което е свързано със стабилизирането на българския етнически модел. ... |
|
|
"Литературата не е нещо друго спрямо мисленето. Тя мисли, но като наслагва и редува различни форми на показване- представяне. В редица случаи това е нейното предимство пред по-прякото редово, научно и философско изразяване. Оттук и моето уважение и към литературата, но и към редовото всекидневно говорене-казване. От тези две уважения следва и особената умерена реч в тази книга, която нарекох условно диатрибна. Умерено разгледах и основния предмет на разказа, като се ограничих до неговите две проявления - на сюжетен разказ и повествование. На другите му проявления не обърнах внимание поради т.нар. диатрибна реч, която ... |
|
|
Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници. Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка. Тази книга се стреми да постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, да се проследи пътят му през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между т.нар. популярна и висока ... |
