"Любовта е здраве. Здравето е лъчисто сияние в човека. Здравето е сърцевината на любовта. Ти не си господар на своето здраве, нито на своята болест - само Бог е господар. Чистото здраве има очи от светлина. Истинското здраве е взело нещо от слънцето. Здравето е мирис на любов. Истинно-здравият има слънчев мироглед. Погледни Христос и ще чуеш божия глас във всяка клетка. Здравето е частица от бога - звук от бога. Оздравяваш, ако Бог те е погледнал. Болестта е опит в падението, а здравето е опит в извисяването. Без падение няма извисяване. Болката е събуждане. Болестта е отрезвяване, а здравето е завръщане. Здравето ... |
|
|
В книгата: Защо наричат фурмите "Хляба на пустинята"? По каква причина човек може да оцелее само с тях? Какви полезни вещества съдържат другите сухи плодове? При кои болести могат да помогнат? Неслучайно един древен китайски философ е казал: "Сухите плодове са онези плодове, които са познали мъдростта." Фурмите са кралският подарък на природата за човека. Те съдържат 70,6% захар; по калоричност са преди стафидите, но лесно се усвояват и не предизвикват тежест и сънливост в организма. Ако сутринта се изяде една шепа ароматни фурми, енергията, получена от тях, е достатъчна за 3-4 часа. Те ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Действието ни връща през 90 -те години в провинциален град, представляващ умален модел на България. Сюжетът въвежда читателя в обществено-политическите процеси, където високопарните слова и обещания цинично се разминават с престъпните дела, а истината - с общественото лицемерие. Историята проследява животът на няколко семейства, произхождащи от различни социални и политически кръгове, чиито съдби се преплитат трагично във времето на незаконното забогатяване чрез измами и мошеничество. Един сигнал за корупция в районната болница, свързан с продажбата на извънбрачни деца, отприщва гнева и отмъстителността на ... |
|
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
|
"Диагноза тишина продължава автономията на едно поетическо себепознание. Лора Динкова осцилира между загадката на големия космос и непознаваемия космос в душата на поета, между усещането за живота, който непосилно търси смисъл и равновесие в човека и смъртта, която го извежда в селенията на вселенското без обещание. Все неща, познати и от предишните ѝ две книги, но взривното разнообразие на подходите превръщат тази очертана поетическа територия в Аркадия на метафори, които никога не се повтарят." Боян Биолчев Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по ... |
|
|
"Как се лъжат хората, мислейки, че тишината е непременно пустиня, празнота, отсъствие на всякаква деятелност и съзидание, с една дума - нищо! Всъщност има тишина... и Тишина... И като цяло, може да се каже, че съществуват два вида тишина: тази на смъртта и тази на Висшия живот. Именно тази Тишина, на Висшия Живот, е, която трябва да разберем и за която говорим тук. Тази Тишина не е инертност, а работа, интензивна деятелност, която се извършва в недрата на една съвършена Хармония. И това вече въобще не е празнота, не е отсъствие, а една Пълнота, сравнима с онова, което изпитват Съществата, обединени от една Велика ... |
|
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
|
Ирландия, 1945 г. Млада и красива, Из започва нов живот и с нов съпруг на югоизточното крайбрежие. Докато тя се опитва да се впише в провинциалния морски пейзаж, обстоятелствата, довели я в Монюмънт, продължават да са обвити в мистерия и да занимават местните жители. Войната в Европа е приключила и промяната всеки момент ще помете стария ред. На фона на десетилетията, които следват току-що извоюваната независимост на страната, през свирепите класови битки и спорове за собствеността на земята, някога дефинирала ирландското общество, "Морето и тишината" представлява епична любовна история, която се развива сред ... |
