"Когато боговете искат да погубят един народ, те първо го правят суетен. Какво ли не сме видели! На земята й е все едно за нашите дрязги. Реките попиват кръвта от кланетата. Полята възкръсват там, където жестокостта е опустошила всичко. И звездите продължават да блестят, равнодушни към нашите лъжливи идоли. – От какво се боиш? – Че този свят върви към катастрофа. Опитвам се да разбера историята на хората, а значи и нашата история. Не империите са вечни, а нуждата от империя." Из книгата Книга пета от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит и част от поредицата Безкрайна проза от издателство ... |
|
В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица Бльо. Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче..."Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсвах преди, а една ръка се протягаше през пукнатината..." Из книгата Книгата е част от цикъла Кръговратът на незримото от Ерик-Еманюел Шмит и от колекцията Безкрайна проза на издателство Леге Артис. ... |
|
След потопа, строежа на Вавилонската кула и Египет на фараоните, Ерик-Еманюел Шмит продължава своето възхитително и лудо прекосяване на времена чрез тримата си безсмъртни герои: Ноам, Нура и Дерек. Как да се излекуваме от насилието на света и любовта? Трябва ли да изберем самотата или да рискуваме да изгорим в светлината на щастието? Едно пророчество от Пития от Делфи, среща с пленителна атинянка... - това предопределя съдбата на Ноам, който пристига в Гърция през V век пр.н.е. Люлка на демокрацията, философията, театъра и Олимпийските игри, Република Гърция позволява на Ноам и Нура да се срещнат с очарователни ... |
|
Ако това, което казваш, не е по-добро от тишината, замълчи! Дзен, или изкуството да пуснеш корени, да поникнеш, да разцъфтиш... Един разказ за момчето, което трябва да намери своята плодородна почва, да пожелае да порасне. Повестта е последната от цикъла Кръговратът на незримото, в която Ерик-Еманюел Шмит продължава темата за независимостта на морала и човечността от религията. Можеш да скриеш името, произхода и травмите си, това не пречи на другите да живеят. Ако ги скриеш от себе си, това пречи на теб да живееш. Ерик-Еманюел Шмит е един от най-успешните съвременни френски драматурзи, носител на Голямата награда за ... |
|
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |
|
Книга втора от поредицата Пътуване през времето от Ерик-Еманюел Шмит. ... Пътуване през времето се впуска в едно изумително предизвикателство: да разкаже историята на човечеството в чисто художествена форма и да навлезе в Историята чрез отделни истории, все едно Ювал Ноа Харари е срещнал Александър Дюма... Този титаничен проект вълнува Ерик-Еманюел Шмит от трийсет години, стремление, което в крайна сметка проправя своя жизнен път. В сянката на останалите му текстове (романи, разкази, пиеси, есета), той работи неотстъпно, трупа исторически, научни, религиозни, медицински, социологически, философски и технически ... |
|
Една странна и непредсказуема в начина си на преподаване учителка по пиано, която използва стряскащи похвати. Според нея музиката е нещо повече от техническо усъвършенстване: трябва да се отдадеш телом и духом на нейното тайнство. В продължение на няколко години тя преподава на Шмит не само магията на Шопен, но изостря чувствителността и засилва любовта му към красотата. След 30 години авторът се връща към това минало, вече помъдрял и разбрал най-важното от нейните уроци. Страниците, посветени на музиката на Шопен и нейното въздействие върху душите на слушателите са сред най-красивите в тази майсторски написана музикална ... |
|
"8 октомври 1908 г. Адолф Хитлер: скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията беше приела, а не отхвърлила Хитлер, чиито артистични абмиции можеха да получат поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот, живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на света." Така звучи част от анотацията на Брюно Корти за Фигаро литерер относно интригуващата, изпълнена повече с въпроси, отколкото с отговори, алтернативна история, сътворена от разказвача Ерик- ... |
|
Дванадесетгодишният Феликс е отчаян. Майка му, прекрасната Фату, която управлява уютно и цветно малко бистро в Белвил, е изпаднала в неизлечима депресия. Тя, която някога е въплъщавала щастието, сега е нищо повече от сянка. Къде е отишла скитащата ѝ душа? Дали се крие в Африка, близо до родното ѝ село? За да я спаси, Феликс предприема с нея и с внезапно появилия се негов баща едно пътешествие, което ще го отведе до невидимите извори на света и истината. В духа на Оскар и розовата дама и Господин Ибрахим и цветята на Корана, във Феликс и невидимият извор, осмата повест от цикъла Кръговрат на незримото Ерик- ... |
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда..."Мили Дядо Боже, Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен подарък. В ... |
|
Приживе, Хенри Кисинджър не пише на компютър, той диктува книгите си. Той не общува с машини - само с хора. Но през лятото на 2018 година списание Атлантик публикува негова статия, в която той определя навлизането на изкуствения интелект в живота ни като край на епохата на разума, и всички започват да говорят за нея. Написаното от Кисинджър отеква не защото тезата му е особено оригинална и напълно непозната, а защото предизвикателството идва от него. Той си е извоювал статут на човека, който разбира модерния свят, и причината да го разбира, е, че не е част от него. Той може би не знае какво идва, но по-добре от всеки ... |