Свобода, битие и кайсиеви коктейли. ... С участието на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс, Морис Мерло-Понти и други. Париж, 1933 г. Трима млади философи седят в бар "Бек-дьо-Газ" на улица "Монпарнас" в Париж, обсъждат последните клюки и посръбват от специалитета на заведението - кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният приятел на Сартър - философът Реймон Арон, който тъкмо ги запознава с концептуална рамка на нова наука, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, казва му той, би могъл да философстваш ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Френската писателка Симон дьо Бовоар (1908 - 1986) е автор на 8 романа и сборници с разкази, както и на 7 философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от ИК Колибри, сред които неоспоримият ѝ шедьовър Мандарините, получил наградата Гонкур за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд Вторият пол, поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със ... |
|
|
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
|
В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския Гулаг, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството й? Това е ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Създаването на НАТО след края на Втората световна война е следствие от ясното убеждение, че западните демокрации могат да избегнат глобален ядрен конфликт само ако работят в тясно сътрудничество. 75 години по-късно това е най-дълго просъществувалият военен съюз в историята, унищожителната война със СССР е избегната, а същевременно Атлантическият пакт се превърна в най-големия световен политически, стратегически и дипломатически фактор. И все пак това е история не само на триумфи, а и на страховити кризи, на постоянна борба за съществуването и функциите на съюза, която противопоставя лидери като Айзенхауер, Чърчил, Дьо ... |
|
|
Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
|
По отношение на влиянието, което е оказал, Исус от Назарет е най-значимата фигура в човешката история. Неговата личност е и обект на най-много дискусии и описания. Най-ранният запазен документ, който се отнася до него (Първото Послание на Св. Павел до Коринтяните), е бил разпространен в писмена форма през петдесетте години от първия век след Христа, около двадесет години след смъртта на Исус. ... |
|
|
Единственото, което може да надмине творчеството на художничката Фрида Кало, е нейният забележителен живот. Изпълнен с много страст, творчески възходи и непосилни физически страдания, той е увенчан и от необикновената ѝ жизнерадост. Още млада, Фрида претърпява катастрофа, с последиците от която се бори до края на дните си. Тя се посвещава на рисуването, прикована към леглото, а талантът и необикновеният ѝ стил я превръщат в един от най-разпознаваемите, влиятелни и скъпопродавани творци. Самата Фрида не се възприема за артист. По време на живота си тя е преди всичко посветена на брака си с Диего Ривера - ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
