Един самотен герой, изненадан и безразличен, се оставя на течението на любовта, убийствата, магьосничествата и призрака на проказата, по време на имперските намерения на италианските войски в Африка през 30-те години на XX век. Време да убиваме е особен роман в панорамата на съвременния италиански наратив. Той улавя до тънкост моралния и ментален климат, отразява политическата и социална епоха. Това сквернословно, дилетантско, иронично и горчиво представяне на Африка и войнишкия живот е разказ за един самотен мъж без достойнства, за едно приключение, възприето като игра на равновесията между приказното и баналното, която ... |
|
|
Може ли стратегии за личностно развитие да се използват като инструменти за убийство? Защо пък не? Както дяволът чете Евангелието, така и осъзнатостта може да се превърне в пътеводител в престъпния свят. Бьорн Димел е успешен адвокат, чийто единствен клиент е един от най-опасните и безскрупулни мафиоти в града. Но макар Бьорн да е осигурил стабилен и охолен живот за семейството си, е принуден от съпругата си да започне да посещава курс по осъзнатост. Ултиматумът - или ще стане по-отдаден баща и съпруг и по-търпелив и спокоен човек, или ще изгуби дъщеря си и жена си. Възможно ли е обаче да водиш балансиран личен живот и ... |
|
|
"Усещане за пълна хармония между енергията на думите и вибрациите на сърцето. Внимание към всеки щрих в картини, нарисувани с думи. Смелостта на младостта, приела словото за свой път. Поезия, която оставя след себе си въпроси. И дълъг антракт за отговори. Лични и дълбоки." Мария Лалева "Родих се в грешно време. Време, в което много малко хора биха отворили книга с поезия, пошло време, в което изкуството е приемано за даденост, не е ценено, не е градивно, не е търсено. Тази масова материалност на света, тази липса на духовност, ме убива, кара ме да искам да избягам. В момента ти четеш моето бягство от ... |
|
|
Книгата Заек в дъжда. Стихотворения е дебютна за автора Елко Чернев."Елко Чернев ми припомни времето, когато той, 16-17-годишен, изпращаше свои интересни творби в ученическото списание Родна реч - на което бях 10 години главен редактор. Какво мисля за неговата позакъсняла първа стихосбирка, почти половин век по-късно? В най-сполучливите от тези стихотворения виждам юношеска, даже на места - детинска, непритворена искреност, съчетана с любопитна, понякога изненадваща образност. За някои доста смели метафори авторът може да бъде поздравен. Лично на мене ми харесват такива негови лирични хрумки, в които той иска " ... |
|
|
Литературна анкета на Георги Н. Николов със Златимир Коларов. 70 въпроса на литературния критик Георги Н. Николов и 70 отговора на писателя Златимир Коларов по повод 70-тата му годишнина за същността и смисъла на творбата и на изкуството изобщо, за отговорността на писателя пред читателя и зрителя, за различните литературни жанрове и стилове, за различните творчески похвати, за различните му творби, разделени в две части - за литературата и за киното. Изстрадани пред листа, пишещата машина и компютъра отговори на въпроси, вълнуващи всеки пишещ и всеки почитател на литературата и киното. ... |
|
|
Последният час и покоят на бележити българи от миналото и съвремието. ... Всеки човек се ражда и идва на този свят с определена мисия и задачи. И когато ги изпълни, го напуска. Един се ражда, за да управлява, да бъде мъдър държавник, велик военачалник или революционер. Друг, за да се изяви в духовното поприще: в културата, изкуството или науката и да остане в паметта на поколенията като знаменит поет, писател, художник, музикант или учен. А трети, за да покори световни спортни върхове и да докаже, че човешките възможности нямат ограничения. Всеки народ има своите велики личности и герои в различните обществени сфери, ... |
|
|
Десето издание. ... "Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят - измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите - в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето. Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме ... |
|
|
Как ледената вода, екстремните височини и приспособяването към околната среда възобновяват изгубената ни еволюционна сила. ... "Това, което не ни убива" е книга за преживяванията на автора, докато изучава метода на Вим Хоф и се опитва да възстанови връзката с тялото си, използвайки стреса от дишането и студа. В по-общ план методът дава отговор на въпрос, който отдавна вълнува американския журналист и антрополог: как хората могат да възстановят изгубените си в хода на еволюцията сили. Скот Карни разказва с удоволствие историята на книгата, която разбива на пух и прах предварителната му нагласа спрямо системата на ... |
|
|
През лятото на 1992 г. петима студенти създават уникална връзка помежду си по време на лятна работа в красивия шведски град Нортелие. Предсказанието на едно от момичетата, че в крайна сметка един от тях петимата ще стане убиец, разпалва поредица от събития, на границата между игра и реалност. 22 години по-късно писателят Антон Бруун се превръща в истинска знаменитост с криминалния си роман Всеки може да убива. Излизането на книгата съвпада с брутално убийство. Жена открива съпруга си мъртъв и с извадени очи в дома им. Следват още убийства. Инспектор Уд Сингсакер е въвлечен в драматично разследване, разкъсвайки се между ... |
|
|
Хубавите криминални романи трябва да започват с думите "хубава жена". Ако жените са три, четенето се превръща в увлекателно приключение в загадъчния свят на убийствата. Загадъчен и трудно разбираем за повечето от нас, най-вече защото човек е единственото същество на Земята, което причинява болка и смърт на друго същество без конкретна причина, освен тази - да причинява. Още повече ако е призван да създава нов живот, да бъде нечия грижовна майка. Според статистиката нежната половина на човечеството извършва едва десет на сто от престъпленията в света и повечето от тях в съучастие с мъже. Затова е интересно да се ... |
|
|
21 юни 921г. - 12 май 922 г. Второ издание. ... "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан ... |
|
|
Две произведения на Светлана Алексиевич събрани в една книга. ... "Войната не е с лице на жена" На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности - летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари... Жените вече не само спасяват - те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали. Вместо за ... |
