Специалните отношения баща-дъщеря. ... "Момичето на татко" е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той. Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща и стигат чак до смъртта на родителя. Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля - а именно да помогне на ... |
|
Има такава любов. Тя съществува, защото в нея вярват! Подобно на Бог. Светът се крепи на обичащите! Ботев е поет и хъш - красив, ухажван, бунтовен. За такива и бъдещето се оказва тясно! Венета не е млада, бедна е, разведена, с дете... Той живее с нея 10 месеца, а тя с него - 43 години. До сетния си дъх! Какво чудо скрепява тези два несъвместими свята в безсмъртно единство? Истината е прозряла дъщеря им Иванка: "Другите жени са искали баща ми заради живота с него. Само мама го е приела заедно с дебнещата го смърт". Не любов, а балада. Българската балада на века! ... |
|
"Жената на баща ми умря. Майка ми каза, че трябва да отидем при него и да видим дали там няма да има нещо за нас." Така започва този забележителен роман от Ейми Блум - блестящо написана, дълбоко вълнуваща, фантастично смешна книга за любов, разбити сърца и късмет... Разочаровани от семействата си, Айрис, която се надява да стане звезда, и Ива, по-малката ѝ сестра, поемат на пътуване из Америка през 40 -те години в търсене на слава и пари. Амбициите на Айрис тласкат двете момичета през една Америка, където всеки се преизобретява. Пътуването им започва от градчето в Охайо към смайващия и чувствен Холивуд, ... |
|
Книгата е разделена на две части и се чете и от двете страни - едната представя истории през погледа на Ния Йотова, другата - на Богомил Димитров."Повечето от най-ранните ми семейни спомени са как майка ми и баща ми, седнали на кухненската маса, разказват забавни случки от живота си. Всички "истински случки", както ги наричаха те, бяха не просто смешни, но и пълни със самоирония. Затова като дете смятах, че самоиронията е качество, което всеки притежава. Пораствайки осъзнах, че всъщност самоиронията е изключително рядко срещана и започнах да ценя особено високо хора, които са я развили. Както и хора, които ... |
|
След като приятелката му го зарязва след тригодишна връзка, двайсет и осем годишният Джъстин се озовава отново в родния си дом в компанията на седемдесет и три годишния си баща Сам Халпърн, определян от сина като „Сократ, но по-сърдит и доста по-зле с прическата“. Бащата никога никому не е цепил басма, винаги се е изказвал в прав текст – каквото на душата, това на езика – и изживяващият се като кандидат-писател Джъстин започва да записва бисерите на баща си и да ги оповестява в блога си в Туитър. Намерението му е просто да запази черно на бяло чутото, но негов приятел пуска в интернет линк към блога. Отзвукът изумява ... |
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
"Директна и сурова поезия, в която болката се понася без хленч, думите са остри, а самотата е истинска. Любовта и ранимостта остават приглушени, но въздействат - меланхолни като дългите слънчеви следобеди и лятна рокля покрита с цветя, мокра от топлия дъжд." Силвия Чолева "Има някакъв порив към отрешеност, към желанието рязко да напуснеш света, в поезията на Пейчо Кънев, подир чието олюляване и изнасяне отвъд хоризонтите на предела моралният императив се връща върху същността на този свят - още по-радикален, тежък и категорично безкомпромисен." Ивайло Иванов ... |
|
"Това е книга-пътуване. Пътуване на един млад испанец в българския език, превърнат от него в предпочитан поетически медиум. Пътуване на един млад западноевропеец в посткомунистически Узбекистан и Латвия. Пътуване на един млад хомосексуален мъж в любовта и желанието към чужденеца. В края на краищата Синя пустиня е пътуване към себе си, само че пътуване през чуждия език, през чуждата култура, през чужденеца. Пътуване през крайности, през неразбираеми забрани и позволения, през харам и халал. Парадоксалното е, че точно забраните, срещу които тези стихове се бунтуват, им придават красота и истинност." Кирил Василев ... |
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
Съставител: Георги Петров Василев. ... "Настоящата книга е едно своеобразно пътуване назад във времето. Съставена по спомените на Манол Манолов, тя съдържа редица истории, разкази, както и неизвестни и непубликувани досега документи, свързани с нелекия и борбен път на няколко поколения българи. Това са свидетелства за несломимата сила на българския дух, за доблестните офицери от бреговата артилерия на Варна. За моряците от нашите торпедоносци, тръгнали на почти сигурна смърт срещу турския флот, за батареята на капитан Георги Радков, приела бой със своето единствено оръдие срещу цяла руска ескада. За победния ход на ... |
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
"Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличаваш. Преди двайсе и шест години (1988) агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма - обявен за "персон нон грата" от френското правителство - Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство. От тогава до сега той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря (уж осланяйки се на мнението на други хора), че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се, той е ... |