"Поетичен свят" е новата стихосбирка на поета, актьор, белетрист, драматург и дългогодишен директор на Драматичен театър "Иван Радоев" в Плевен Илко Иларионов. ... |
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
Йордан Ефтимов е автор на онографиите "Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов", "Двойното дъно на класиката" и "Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм". Един от основателите на Департамент Нова българистика към Нов български университет. Тази монография се състои от четиринадесет глави, в които се разгръща новаторски прочит на значими текстове от българската поезия от 50-те до 90-те години на ХХ век. В последните години тъкмо конкретният затворен прочит не е най-активно практикуваната и всъщност добре овладяната практика на ... |
|
Съставители: Веселин Методиев, Пламен Дойнов. ... Тази книга събира програмни текстове, академични слова и публични лекции, в които идеите за нов университет, проектирани във времето между края на XX и началото на XXI век, се сплитат с живата история на НБУ. Някои от тях са пряко свързани със създаването и утвърждаването на университета, други са предизвикани от конкретен празничен повод, но всички те имат общо място на възникване - пространството на Нов български университет. Текстовете тук произхождат от всекидневието и от празника, от същностното битие на университета. Това е своеобразна антология на идеите за ... |
|
Книгата съдържа текстове от националната научна конференция, организирана по повод 100-годишнината на Александър Геров (1919-1997) от департамент "Нова българистика" на Нов български университет на 16 май 2019 г. На фокус са поставени както характерни особености на поетиката, отделни книги и стихотворения, доминиращи теми и идеи в творчеството на големия поет, така и спецификата на неговото езиково поведение, търсенията му в други жанрове извън лириката, изпитанията на конкретното му съществуване като човек и поет, изборите, пред които е бил изправен. В специален дял "Критически архив" са събрани ... |
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век е поредица от пет тома, в която са описани пет "сцени" от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданията очертават една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени 154 литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев по повод 80-годишния му юбилей. Иван Цанев е автор на поетичните книги "Седмица", "Неделен земетръс", "Телеграма", "Едничка дума", "Седмоднев", "Стихове и междустишия", "Дърво на хълма", "Ранни стихотворения", "33 стихотворения". За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици."В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с ... |
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |