Човечеството е способно да се развива нормално изключително само при положително колективно взаимодействие на хората един с друг! А нормалното положително взаимодействие е възможно само в един друг случай: когато човек напълно престане да възприема ближния си като вероятен съперник, а значи и напълно да престане да се страхува от него. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
На страниците на тази книга е направен съдържателен преглед в светлината на Православието на по-значимите източни култове - индуизъм, будизъм, дзенбудизъм и шаманизъм, както и на явления като медиумизъм, спиритизъм, християнски окултизъм и християнска йога. Разгледани са опитите за сливане на християнството с източните култове, особено в областта на тъй наречената християнска медитация, християнски дзен, трансцендентална медитация, Харе Кришна, тантра йога, срещи с извънземни и НЛО, харизматично възраждане и други подобни. В заключението се разкриват същността и целите на новото религиозно съзнание и породените от него ... |
|
|
Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
С благословението на Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий, за слава на Пресветата Единосъщна и Живоначална Троица. Молитвеникът е написан на църковнославянски език. ... |
|
|
Августин и Декарт. От Плитон до Висарион. Статии. ... Културологичният подход тръгва от убеждението, че - въпреки дори най-драстичните противоречия между строгата и дисциплинирана теория и трудно доловимата в понятия стихийност и разнопосочност на човешкото живеене - философията не е нищо друго, освен самият даден в логоса живот. Да се реконструира една философска система от миналото следователно означава не просто да се възстанови коректно логическата схема на съответното учение, а преди всичко да се изяви неговата жизнена плът, неговата отвъдлогическа стихия. ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... В този том, драги читателю, ти предстои среща с една от най-удивителните книги на гениалния руски писател Николай Василиевич Гогол. Прочутото писмо на Висарион Белински до Гогол, за публичното четене, на което са изпращали на каторга, е по повод именно на тази творба. Историята знае и оценява. ... |
|
|
Васил Левски, Апостола на свободата, живее на този свят само 35 години преди да прекрачи прага на безсмъртието. В неговата борба за Освобождение от турско робство съдбата му праща и верни помощници. Един от тях е народният лечител йеромонах Неофит Калчев. Той и отец Матей Преображенски - Миткалото успяват да излекуват Левски от незарастваща рана в корема. Помощта им е безценна, за да може Апостола да продължи святата си мисия. Скромният йеромонах Неофит Калчев доживява Освобождението, но никога не парадира със заслугите си към родината. Продължава да върши това, което умее най-добре - да лекува хората и да бъде учител. ... |
|
|
Едно писмо с колкото изненадващо, толкова и вълнуващо съдържание отваря за Матей Висарион травмите от миналото. Едно пътуване към себе си - в което палачите и жертвите, безразсъдството и мъдростта, загадките и изповедите, носталгията и надеждата се смесват в поредица от събития, които приковават вниманието на читателя до последната страница - което ни подсказва, че ако раните не се отворят повторно, никога няма да бъдат излекувани. Ярките персонажи и мащабното действие, обхващащо целия период на следвоенна Румъния, правят така, че по един или друг начин читателят открива себе си в героите и обстоятелствата, при които те ... |
|
|
Стоян Вълев е автор на романа "Когато Господ беше в отпуск", двутомника "Българският Декамерон", разкриващ народния еротичен фолклор, сборника с разкази "Време за изневери", сборник с преразказани от него "Най-страшните български приказки". Преди да се обърне изцяло към литературата, завършва "Пловдивския университет" и е всеотдайно предан на журналистиката в Пловдив – усърдно пише в някогашния вестник "Отечествен глас", бил е редактор в също някогашния вестник "Комсомолска искра" и свръх активен сътрудник на радио "Пловдив". Бил е главен ... |
|
|
Две големи и твърде важни събития от втората половина на XV в. са изиграли и продължават да играят изключителна роля за историята на Европа: завладяването на Цариград от турците през 1453 г. и откриването на Америка през 1492 г. Тяхна персонификация са и двете личности - техни двигатели и причинители: султан Мехмед II Завоевател (1451 - 1481) и големият мореплавател Христофор Колумб (1451 - 1506)... ... |
