Когато професорът по имунология Кристиан Сторм е намерен обесен в кабинета си и полицията иска да претупа случая, асистентката му Марие Сков и полицейският инспектор в оставка Сьорен Мархауг не вярват, че той се е самоубил. Те се заемат да открият истината, въпреки че и двамата трябва да преборят собствените си демони, Марие - тайни, свързани с миналото ѝ, а Мархауг - ревността към приятелката си Ана. Покойният учен е разкрил шокираща истина, свързана с програмите за ваксинация в развиващия се свят. Ваксините спасяват милиони животи, но дали някои от тях не убиват заради страничните си ефекти? Дали зад всичко не се ... |
|
|
Поздравителната картичка е изработена ръчно, при направата ѝ са използвани декоративен паус и различни картони. Тя се предлагат в комплект с плик за писма. Нейните размери са 10.5 x 14.5 cm, а размерите на плика са 16.5 x 11 cm. Важно! Продуктът е ръчно изработен, което прави всяка бройка уникална. Заради това са възможни леки разминавания в цвета и дизайна. ... |
|
|
Поздравителната картичка е изработена ръчно, при направата ѝ са използвани декоративен паус и различни картони. Тя е с размери 7 x 7 cm. Важно! Продуктът е ръчно изработен, което прави всяка бройка уникална. Заради това са възможни леки разминавания в цвета и дизайна. ... |
|
|
"В тази книга, в която се представя Людмила Живкова в действие като ръководител на българското културно възраждане за кратък десетгодишен откъс от време, достоверно разказвам за явления и събития, за изтъкнати дейци на българското изкуство и култура и за малко известни наши отговорни изпълнения на културни мероприятия от национално значение зад граница, на които понякога бивах активен участник и скромен свидетел." Д-р Морфи Скарлатов ... |
|
|
Краков, 1939 г. Анна Лания е само на седем години, когато немците отвеждат баща ѝ и тя остава сама. Объркана и изплашена, Анна среща на улицата мистериозен мъж - странен, върлинест човек, който "на едното си рамо носи мъдростта, а на другото - опасността". Когато той призовава върху ръката си красива пъстропера лястовица, за да спре сълзите ѝ, Анна остава като омагьосана. И го последва в неизвестното. Следващите няколко години те пътуват заедно близо до фронтовата линия, криейки се. Това все повече сближава момиченцето и Говорещия с лястовици. Въпреки ужасяващата действителност, която ги заобикаля, ... |
|
|
Епичната сага продължава с търсенето на Цири - Детето на Старата кръв, за което е предсказано, че ще отвори Вратата на времето. Магията, злото и алчността отново ще го преследват, но лястовицата - символът на надеждата и възраждането ще посочи пътят към спасението. И ще настъпи времето на края, времето на меча и брадвата, време на презрение, времето на белия студ и вълчата виелица... Лястовицата, Детето на Старата кръв, ще отвори Портата на световете и Вратата на времето. Гералт от Ривия продължава своя път, но вече не е сам. Спътниците, които откри в Огнено кръщение продължават да бъдат с него в търсенето на Цири. А ... |
|
|
"Книгата на Благовеста Манева-Слейман представлява част от напоследък буйния поток мемоарна проза, заляла литературата ни. Което изобщо не смятам за недостатък, напротив - българите може би най-сетне разбрахме, че трябва внимателно и фино да се отнасяме към миналото си без патриотарски изхвърляния, но и без чувство за малоценност. Българското минало е такова, каквото е - понякога извикващо гордост, друг път съжаление. Книгата на Благовеста Манева-Слейман е точно от такъв порядък: написана талантливо, с богато владеене на езика, тя разказва за детството на едно дете, което едва открива света, но тъкмо поради това той ... |
|
|
Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат. Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Боховà ... |
|
|
"Не знае колко е всъщност човешко / да си изплачеш така сърцето" - ключов е този цитат от стихотворение на Надежда Радкова. Ключов е за цялата книга и за цялата читателска съвест. Защото, скъпи читателю, тази поезия потегля към теб и към твоето сърце. Кардиолозите ще апострофират, че е само мускул, но дори те - в спасителните минути на метафорите, ще се развълнуват от поетичните откровения на Надежда. Защото е наистина въпрос на съвест да осъмнеш със сърце. Е, тези стихове със сигурност ще учестят пулса, но развързаната свобода е задъхана - категорична, но и беззащитна. Каквато е самата поезия." Камелия ... |
|
|
Животът на шестнайсетгодишната Надежда се преобръща, когато тя откъсва на пръв поглед обикновена бяла роза от забранената градина на косача на ледовете - Господарят на Ледника. Наказанието за подобно деяние е смърт, но Надежда избира да служи доживот като слугиня. Мрачното имение се намира в най-отдалечената и студена точка на света, където приказките и легендите се сливат с тъмните фантазии на реалността. Разкъсвана от копнеж за свобода и бушуващи в сърцето чувства, Надежда трябва да разкрие тайните на имението, за да намери ключа към собственото си спасение."Там, сред необятни заснежени полета и скалисти мъгливи ... |
|
|
Гледна точка Ще ме откриеш легнала върху гърба на паднало божество - скали, които издишат последния дъх на юни. Лъчи издърпват сянката ми и я разливат в кръстовидни улеи. От камъните край мен отлитат пеперуди, родени от мараня и прах от туристически обувки. В шепата ми блещукат като последни капки дъжд неизлети куршуми - липсващите звезди от картата към тази древна обсерватория на страховете - моето сърце. Марина Арнаудова "Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което ... |
|
|
"Разбира се, че е поетичен пейзажът на Даниела Йорданова. Като прибавим към това и сърце, получаваме великолепната комбинация от честни, лични, но и художествено издържани вълнения. Тази книга вече е преживяна от авторката, сега на теб, скъпи читателю, ти предстои да преживяваш - и тъмното, и светлото, и отчаянието, и надеждата, и любовта, и... отсъствието ѝ. Защото "по хората ходи", защото този пейзаж е и твой. Защото тази поезия ще ти зададе въпроси, но и някъде сред метафорите - са и отговорите. На добър час!" Камелия Кондова Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство ... |
