Под научната редакция на проф. Даниела Димитрова. ... "Книгата дава широк поглед към глобалните процеси в полето на журналистиката и медиите, както и фокусиран преглед на регионалните специфики в развитието на медийните системи. За българските читатели изданието е възможност да се запознаят с региони и проблеми, които обичайно остават извън дневния ред на българските медии. Особена полза за студентите по журналистика представляват основните теории, концепции и понятия в сферата на международната журналистика, представени синтезирано и дискутирани в контекста на конкретни актуални събития." Доц. д-р Ралица ... |
|
|
Терминът геополитика е въведен в научния дискурс от шведския политолог Рудолф Челен (1846 - 1922), но най-известна е теорията на английския политик и географ Халфорд Макиндер (1861 - 1947) за географската ос - понятие, заменено по-късно с хартленд. Най-общо казано, става дума за зона, която е средоточие на континенталната сила, тъй като е недостъпна за морските държави. От гледна точка на теорията за хартленда най-благоприятно е геополитическото положение на Русия. Японската геополитика се развива под влияние на немския учен Макс Хаусхофер (1869 - 1946). От 1908 до 1910 г. Хаусхофер е акредитиран като помощник военен ... |
|
|
Том I: XVIII - XIX век Том II: XX век ... Том I проследява историята на основните балкански националности - албанци, българи, хървати, гърци, румънци, сърби и словенци - през XVIII и XIX век. В началото на разглеждания период тези народи живеят под османско или хабсбургско господство. Описани са различните условия в двете империи и различния път на развитие на националностите. Вниманието е насочено основно към националните движения, включително техните програми и революционната дейност, свързана с тях. До края на XIX век Гърция, Румъния, Сърбия и Черна гора успяват да получат независимо управление, а България и ... |
|
|
"Какво става със света? Как да обясним взаимовръзката между всички тези промени? Завършва ли веригата от конфликти, или ние сме в нейното начало? Защо световните политически лидери не са в състояние да спрат войните, тероризма и насилието? Преди 20 години в книгата си "Четвъртата цивилизация" обосновах прогнозата, че промените в Източна Европа и разпадането на Съветския съюз са само първата фаза на глобални промени в световния политически и икономически ред. Предвидих, че много скоро след това ще настъпи и втора фаза - радикални промени в Западния свят в САЩ и в Европейския съюз. Застъпих идеята, че ... |
|
|
Световната система днес е имитация, привидност на мир в реалността на постоянна глобална ирегулярна война. Тя се води навсякъде и с всякакви средства и методи, няма ясно различимо начало, няма фронтова линия, нито тил, традиционните военни средства не се изключват, но не я характеризират. При нея не важат правилата на войната, хуманитарното право, конвенции, традиции, норми и правила. В книгата се разкрива същността на конфликтите в различните им форми, включително екстремалната - съвременната война. Книгата цели и неидеологизиран прочит на Украинската криза 2022 и ситуирането ѝ в глобалните процеси. Милко Василев- ... |
|
|
Юбилейна международна научна конференция "Десет години образование по сигурност в НБУ: състояние и перспективи пред обучението в условията на динамична и труднопредвидима среда". ... На 23.09.2003 г. с решение на Академичния съвет на Нов български университет се създава "Център за изучаване на рисковете и сигурността". През същата година стартира обучението на студенти в магистърска програма "Национална и международна сигурност. На 21.02.2012 г., отново с решение на Академичния съвет, се създава департамент "Национална и международна сигурност" като приемник на "Център за изучаване ... |
|
|
Международната политика и българската дипломация. Годишен анализ 2023 година. Поляризация, конфронтация, милитаризация. И отсъствие на желание за диалог, допълнено от пълна липса на взаимно доверие. Констатации, очертаващи рамката на процесите, доминирали световната политика. Така изглеждаше светът през 2023 г., където на дипломацията бе отредена ролята на наблюдател. Защото нейното естествено поле за действие - международните отношения, бе заето от военните, а целта ѝ - мирът, бе подменена от аргументите на войната. ... |
|
|
Връзката между глобалната конфронтация на Студената война, налагаща се и динамично развиваща се след 1945 г. нова външнополитическа стратегия на САЩ и периодичните кандидатпрезидентски надпревари е недостатъчно пълно и адекватно анализирана тема в съвременната историография и политолотия. Целта на настоящото изследване е да реконструира, анализира, обобщи и постави в съответния им исторически контекст главните външнополитически фактори, оказали своето въздействие върху развитието, кандидатските послания и резултатите от президентските кампании в САЩ в първата ясно очертана фаза на Студената война (1948-1964). ... |
|
|
Международната политика и българската дипломация. Годишен анализ 2022 г. Година, преживяна по логиката на войната. С очаквания за още война и повече война занапред. Година, през която политиката загърби дипломацията и мирът престана на бъде цел, а човешкият живот - ценност. Това са нерадостният извод и притеснителната прогноза на четвъртия поред ежегоден анализ на Българското дипломатическо дружество, посветен на процесите и тенденциите в международните отношения и българската външна политика. ... |
|
|
"Най-пряката връзка между културния туризъм и националната сигурност е придобитото познание посредством реализираното образователно пътуване, където се научава за историята, културата, митовете и легендите на посетените дестинации. Това познание се превръща в чувство на национална гордост и изгражда патриотизъм, като определя връзката с отминалите, но увековечени национални постижения и героични постъпки, запазвайки историческата памет, предавайки я от поколения на поколения. Именно тези чувства, подхранвани от културния туризъм и свързани с националната идентичност, имат пряка връзка с националната сигурност, ... |
|
|
Мемоарите на Иван Костов. ... "Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов - самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни - борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази - както ще се увери читателят - тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското ... |
|
|
Княз Фердинанд I в дипломатическите документи на Австро-Унгария 1894 - 1899. ... Монографията разглежда периода 1894 - 1898 / 1899 г., в който след решаване на въпроса с Българската криза, опасността от реален конфликт с Русия и създаването на българската династия князът и държавата са изправени пред проблема за добиване на международна легитимност. Времето от залеза на Стамболов до края на Стоилов е динамично и съдбоносно време, в което бавно, но сигурно Княжеството прави голям външнополитически завой от Запада към Изтока в името на националните интереси. Базирана основно върху източници от австро-унгарските архиви, ... |
