"Психопатията в полето на юридическата психология е заглавието на книга, която написа Великотърновският социален психолог и университетски преподавател доц. Минко Хаджийски. От 1967 не е писано за психопатията в контекста на нейната криминална, съдебна и пенитенциарна (затворническа) изява, установил е авторът, изследвайки темата. Повече от година е работил върху творбата си Хаджийски, чиито познания за необятните дебри на човешката психика са подсилени и от дългогодишния опит на затворнически шеф. Да върне понятието психопатия в полето на психологията, е целта на Минко Хаджийски, който обяснява, че днес това се ... |
|
Интересът към нобеловите лауреати е безспорен. Той нараства. Не само че тези награди се присъждат ежегодно, вече повече от столетие, за изключително високи научноприложни постижения, но и заради това, че те са най-престижното отличие в света на елитни учени, писатели и миротворци, дали на човечеството нови насоки на развитие и цивилизовано устройство за по-добро бъдеще на хората. Независимо от това, че се присъждат за високи постижения в четири научни направления, тези награди оплодяват и допринасят за цялостното развитие на научната мисъл. Те проникват във всички области на научното знание и съдействат за развитието на ... |
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност - комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя - насилието, издевателствата, лагерите, изселванията... Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна ... |
|
Във Фермата на писателите участваха: Жаклин Щъркелова - писателка на българщината. Никола Чорбаджиев - писател-евроатлантик. Явор Шивачев - писател-алкохолик. Минко Хинков - писател-народняк. Гичка Стоянова (Джина) - поетеса с невроза. Емил Захариев - писател-конспиратор. Лили Сандалкова - журналистка от културата. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В томчето поетът е представен с избрани стихове и поемите "Родина" и "Дни на проверка"; редове от биографията и статии от Андрей Германов, Минко Николов и Панко Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Съставители: Деян Енев, Златозар Петров. ... "Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов. Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина." Деян Енев "Тази книга отдава дължимото на един неизвестен за широката публика човек, който не се осмелява да се нарече писател, но знае, че е писател. Той пише така, както и говори - трескаво. И когато веднъж му го подхвърлих, отвърна, че по-голям комплимент от ... |
|
"И аз принадлежа към поколението българи, които ca оформяли своите интелектуални представи, четейки и дискутирайки романите на Франц Кафка. Още повече, че съм и част от онези студенти, които са изпаднали под влияние на салонната група опозиционни литературоведи Огнян Сапарев, Светлозар Игов и Клео Протохристова. А общоприетото мнение на днешните изследователи за отношението към Кафка по време на Студената война в Източния блок е категорично - възприеман от опозиционната интелигенция и недолюбван от властта. Тъкмо в годините на моето следване бяха публикувани романите Процесът (1980), Замъкът (1982), част от ... |
|
"В тия стихове покорява високата култура на преживяването, несъмнената ориентация на поета всред личностите и проблемите на лириката ни, будните му сетива за света; подкупва ни също артистизмът и вътрешната свобода, с която употребява словото." Калин Донков "Филипов умее да извлича чистия поетически субстрат "отвсякъде", да представя нещата от живота, обществените и световни дела, даже връзката си с Бога като свое съкровено-интимно итие. У него "снижаването" и "включването" на "надоблачните", конфесионалните въпроси в ритъма и психологията на всекидневния човек ... |
|
"Тази е втората ми книга. Първата е „Бог ръка ми е подал“ – за житейските одисеи и за музите на поетесата Жени Заимова. От френски съм превела шест. Зная този език, защото съм завършила Френската гимназия в София, където съм и родена. После се образовах във Факултета по журналистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Работих в седмичниците „Учителско дело“ и „Аз Буки“. Имам публикации също във вестниците „Поглед“, „Демокрация“, „Литературен форум“ и „Век 21“. "Искам да ви благодаря, драга г-жа Цанкова, за сполучливия подбор на пасажите от нашия разговор, който сте направили, и за точното ... |
|
"Строшено огледало" е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на "ранни мемоари" и втори път на "ненаписани стихотворения". Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията "Строшено огледало" се родее с "Някога" (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза "ненаписани стихотворения" на Иван Давидков. Който иска да усети по-добре и по- ... |