Многото стаи на сърцето е история, която дописва обикновения делник и с оперна страст го превръща в магически реализъм. Дария и Богомил се срещат в лятото на живота си. Той е важен и вечно зает адвокат, свикнал да командва всички наоколо и нещата да стават по неговия начин. Тя е разведена, физиотерапевт с вълшебни ръце и огнен нрав. Първата среща е служебна, ала в страстта, която лумва помежду им, няма нищо делово. Любовта им е знойна като тропическо лято и упоителна като магически реализъм. Но никоя извънмерна любов и страст не може да устои на времето и ежедневието. Дария заминава за Мексико, а страниците на дневника & ... |
|
Хали. Когато бях на единайсет, семейството ми се премести да живее до неговото. Когато бях на тринайсет, той беше първото ми увлечение. Когато бях на шестнайсет, се влюбихме един в друг. А когато бях на деветнайсет, си разбихме сърцата взаимно. Шест години по-късно получавам стаж при известен интериорен дизайнер в нов град. За съжаление, този град се оказва именно мястото, където той играе хокей. Мислех, че Чикаго е достатъчно голям, за да го избегна - докато не получавам изненадата на живота си и без да подозирам, не се нанасям точно в съседната къща. Още по-зле? Проектът за реновация, който ми възлагат с надеждата да ... |
|
Какво е типично за един принц? Корона, жезъл, царствени одежди...? Нашият принц не притежава никое от тези неща. Той не е типичен принц, затова му казват Вичо Нетипичо! Той обаче има други безценни качества. С каквото му се намира подръка, с много изобретателност и любопитство, но най-вече с доброто си сърце Вичо се справя с всевъзможни предизвикателства: разваля объркани магии и спасява хора от най-различни и необичайни беди. Готов ли си за това нетипично пътешествие? Ако да - тропни два пъти с крак и се завърти три пъти около себе си. После отвори книжката и приключението ще започне! Вичо Нетипичо е малък приказен ... |
|
Двама млади влюбени. Цели шейсет години разстояние. Една книжна мистерия, която си струва да бъде разгадана. Библиотекарката Клоуи Сампсън прави всичко възможно да се грижи за по-малките си братя и сестра и да свързва двата края, като междувременно не изгуби себе си. Тя е на края на силите си, когато се натъква на рядко книжно издание от 60-те години на миналия век. Приемайки откритието като знак от съдбата, тя го взема със себе си у дома, но е шокирана, когато нейният недружелюбен съсед ѝ предлага да го купи за нелепо висока сума. Заинтригувана, Клоуи разглежда книгата по-внимателно и в белите полета открива ... |
|
Лола живее сама в стая над пощенската станция, в която работи, и нейната най-голяма - и единствена - радост е градината ѝ. В портфейла си носи само снимки на цветята си, а шкафът в стаята ѝ е пълен със сърца от плат, оставени от жените от испанския ѝ род. И Лола се пита дали е създадена от семейната история, която се съдържа в тези забранени сърца и за която тя не знае нищо. Дали нейната лична история е написана от тези, които са я предшествали? Би трябвало да разкъса сърцата, за да разбере... В известен смисъл романът Дивите рози е продължение на Зашито сърце. Ето какво разказва самата Карол Мартинез ... |
|
Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
"Приключенията на врабчето Незабравко" е моята първа детска книжка и изобщо невестникарска творба! Щастлива съм, че вече е факт и всеки, който желае, може да си я поръча и прочете. Това е вълнуваща и емоционално разказана история, тъй като самата аз я преживях с едно врабченце, когато бях на 8 годинки. Главната героиня - Маги намира едно малко врабченце, което е паднало от стряхата на къщата им. Тя предано се грижи за него седмици наред. Накрая със сълзи на очи и радост в сърцето го пуска да лети, защото разбира, че то няма да е щастливо да живее затворено в стаята ѝ, независимо колко много го обича. ... |
|
Винсент получава необичайна задача. Трябва да заведе една жена в Ада, директно при Дявола, но има две особени условия. Не трябва да взема душата ѝ и при никакви обстоятелства не бива да среща дъщеря ѝ. И двете условия биват нарушени. Винсент има тежко минало, а Кристен и майка ѝ се опитват да заличат тяхното. А с Винсент около тях, миналото им винаги ще е на една ръка разстояние, дори без да го осъзнават. ... |
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
Никой друг в целия свят не обича зайчето Йози така, както мама го обича. Но тя непрекъснато го кара да подрежда, да се мие, да прави сутрешна гимнастика! Един ден всичко това му идва до гуша и зайчето решава да напусне дома си и да живее при приятелите си. Без да му мисли много-много, то събира нещата си, грабва раничката си и си тръгва от къщи. Но при чуждите семейства на Йози все му липсва нещо. И то толкова силно, че чак сърцето му се свива. Юта Лангройтер е родена в Копенхаген, Дания, израснала е в Брюксел - столицата на Белгия, а днес живее със семейството си в град Мюнхен в Германия. Като професионален психолог ... |
|
"Любов от пръв прочит Има такива любови! И... слава Богу! Предпоследната ми я причини Красимира Макавеева. От първото прочетено стихотворение, което ме блъсна челно. А това, което взаимно си причинихме като редактор и автор покрай тази книга, не ми се е случвало от години. Тези редове може да са отредени за сериозна литературна критика, но аз няма да пожелавам на авторката бъдещи творчески успехи. Ще ѝ поднеса моите съболезнования. Защото поезията е болезнено мероприятие. А за нея е твърде късно да се върне на изходното здравословно положение. Дано да ѝ стигнат сърцата, за да износи тази поезия. И... ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |