Ариел Прайс, която сякаш тъкмо е подредила живота си, се буди в хотелска стая в Лисабон и е сама. Съпругът ѝ го няма - без предупреждение, без бележка. Не отговаря и на телефона си. Нещо не е наред. Никой не може и не иска да ѝ помогне - нито в хотела, нито в полицията и в американското посолство... Към нея единствено изникват въпроси, на които не е сигурна, че изобщо може да отговори. Какво точно прави половинката ѝ в Лисабон? Защо Джон я е взел на бизнес пътуването си? Кой би искал да го нарани? И защо тя знае толкова малко за новия си - доста по-млад от нея - мъж? Часовникът тиктака с бясно темпо, ... |
|
|
Не всичко свършва със смъртта - точно обратното! ... Знаехте ли, че: Наред с нашето физическо тяло притежаваме и второ - невидимо - което от край време се нарича астрално тяло, а народът го нарича душа? Смъртта на тялото не означава край на личността, а само промяна на житейските условия? Разполагаме с огромен изследователски материал и опит за процеса на смъртта от около 150 години? Са се състояли хиляди срещи и спонтанни контакти с починали хора, които са доказателство за живот след смъртта? Че милиони хора са узнали за съществуването на "другия свят" чрез личните си преживявания на прага на смъртта? ... |
|
|
Любовта може да ви изневери, а амбициите могат да ви подведат - същите светлини, които блестят ярко, могат и да угаснат. Но Ал Пачино е имал късмета да се влюби силно в изкуството, преди да е добил дори най-бегла представа за каквито и да било земни награди, и никога не го е разлюбвал. Ето в това се крие разковничето на успеха му. Изумително откровен разказ за творческия живот на един от най-емблематичните актьори в историята на киното. За света Ал Пачино избухва на сцената като свръхнова. Първата му главна роля е в Паника в Нийдъл парк през 1971 г., а до 1975 г. се снима в четири филма - Кръстникът и Кръстникът 2, ... |
|
|
Журналистът Лорънс Гробъл интервюира Ал Пачино неколкократно в продължение на 25 години. Известен със своята потайност, Пачино е провокиран от Гробъл да сподели спомените си за своите години на израстване. Възгледите на Пачино за актьорската игра, украсени с истории за подготовката му за емблематични роли като Тони Монтана в "Белязания", са завладяващи, а очевидната му страст и посветеност на актьорството наистина вдъхновяват. Много читатели ще бъдат заинтригувани от личния живот на Пачино и Гробъл успява да раздума известния със страха си от романтично обвързване актьор и на тази тема. ... |
|
|
"Нямаше защо да поглежда към телефона си. Знаеше, че е точно шест часа. От години беше го курдисала този свой биобудилник и, слава Богу, все още работеше и то безотказно. Със замах отхвърли от себе си олекотената завивка и рязко се изправи на крака без да дава шанс на мозъка си, още неотърсил се от нощното препускане из интернет пустинята, да повлияе или промени решението ѝ. Сутрешният крос бе категорично и неотменно фиксиран елемент на ежедневието ѝ. Казваше, когато някой я питаше, че той е вторият ѝ навик след дишането. Без да се помайва Сабине навлече анцуга си, облече отгоре леката грейка с ... |
|
|
"Всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други - с други хора, трети - биха могли да се случат, а четвърти - толкова ми се искаше да се получат. Тия истории всъщност са една-единствена история - моята история, която сега след толкова години ми извежда измислена... Една измислена от мен измислица... Но каква прекрасна измислица! Скъпа за мен! На която посветих младостта си! И за която бях готов да отдам и живота си..." Павлин Павлов Историята в книгата своеобразно продължава в страниците на "Записки от оня свят". ... |
|
|
"Има ли барутът мирис? Пътуваме с малко микробусче по магистралата Мюнхен - Линдау. След Бон и Кьолн, вчера и днес приключиха и протестите в Мюнхен и групата се насочи към последната точка от програмата. Още като ме видя в Бон, Петра ми се хвърли на врата и без да се притеснява от Герд Бастиян ме разцелува по страните за добре дошъл. И веднага ме включи в екипа. И ме забрави, защото мероприятията вече течаха. Аз и нямах претенции, защото тихо си се мъкнех с групата им и сбирах зрънцата от нужната ми информация. Както е редно, за това, което не ми беше ясно, питах и ми отговаряха. Без стеснение, без осукване, както ... |
|
|
"Когато ден след ден едва поносима горещина и душаща те влажност изнуряват тялото и душата ти докрай, така че нито сянка нито море помагат, когато в главата ти са разпалени огньовете на всичкото, което става по света и у нас, най-антилогичният въпрос е може ли човек в такова време да изпитва щастие. Може ли въпреки заобикалящото го да се пребори и преодолее злото, тежкото, гнусното наоколо и да успее да опази и съхрани за себе си капчици щастие. Като в жадно време да си ги пие, макар и на малки глътки, като от оазис, който всеки е открил за себе си. Тайната как може да стане това, ни е разкрил, няма да повярвате, ... |
|
|
С творчеството си Павлин Павлов се харесва на немалко читатели, а други го отминават с мълчание, ако не и с неприязън. Перото на автора безжалостно къса властовата мантия на силните на деня и пробива мафиотския хастар на душата им. Професионално подкован в битието си на дългогодишен служител на специалните служби и "тихия фронт", авторът удобно се разполага в атмосферата, която познава почти до съвършенство и остава верен на офицерската чест, а поривите към моралното съживяване на човека му дават импулс да повярва и в онова: "Думите отлитат, написаното остава". Павлин Павлов със сигурност се опира в ... |
|
|
"Знаете ли къде се намира в САЩ езерото Ана или както там го наричат Лейк Ана? Задавам въпроса си с гузното подсъзнание, че няма кой да ми отговори. Само това липсва, да се пръкне отнякъде някой мой читател и да каже знам. И да ми запуши устата. Докато не се е случило това, бързам да ви дам съответната туристическа дестинация. Лейк Ана се намира в щата Виржиния. Щатът, както знаем, е кръстен на Елизабет Първа, за която историците твърдят упорито, че е била девственица. От опит знаем, че нещо за което упорито се твърди, че е истина, историята след време го отрича, но нека не се отклоняваме. Някъде по магистрала 95. ... |
|
|
Приказката на живота - една приказка за оцеляването на човека и човешкото у всеки един в съдбовните му пътища в Ледената епоха и двете страни на Желязната завеса. Епохи, свързани с миналото на нашето съвремие, както и със случващото се с човека от още по-отдавна, пък и вечно... Приказката за едно специфично пространство между космическия студ и смайващите опасности под дъската на сърфа на времето, превърнали се преди всичко в изпитания за достойнството и честта. С тази книга Павлин Павлов внася нов щрих в разкривания от него свят на шпионина, където екзистенциалното е въпреки всичко, и създава алтернатива за ... |
|
|
Замириса на шпионски истории, нали? По форма и съдържание всеки шпионаж през вековете е съответствал на времето, което обслужва, било то мир или война. В нашия случай също става въпрос за война, но от особен вид, която се провежда в мирно време и нито е гореща, нито студена. Време е вече да дръпна завесата и да ви покажа въпросната нова, модерна, ширнала се по цялото земно кълбо война. Воала! Ето я красавицата, блестяща и премигваща с електронното си тяло, жужаща тихо с машинариите в себе си, носещата се виртуално в ефирното пространство, все по величава, все по-огромна - Нейно Величество Кибервойната. Знам, каква ще е ... |
