"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
Хроника от времената на култа към личността. ... Когато семейството, приятелите, любимата работа и книгите остават зад стените на затвора, за дрънчащите ключалки, тя възприема своя арест като трагична грешка и чака бързото си освобождаване. Но нейният "тежък маршрут" по лагерите на ГУЛАГ продължава 18 години и довежда до загубата не само на илюзиите ѝ. Пред нас е книга, която разтърсва със своята безпощадна правдивост, това е драматично повествование за безжалостната епоха на сталинизма, която не трябва да се повтаря в историята на човечеството. Евгения Семьоновна Гунзбург (1904 - 1977) е блестяща ... |
|
|
"Той каза, че се е отказал от онова, което не може да задържи, за да получи онова, което не би могъл да изгуби." Из книгата През един горещ летен ден стар шевролет импала е пометен от идващия влак. Едва след няколко дни властите откриват, че миг преди да застане на пътя на влака, жената зад волана е изритала малко момче от колата си. Момченце със счупени очила, което стиска с всички сили скицника си... но не говори. Чейс Уокър като дете е обикалял домовете за изоставени деца, но е имал късмета да го изпратят при семейство, което го приема с разтворени обятия. Сега, като журналист в местния вестник, той е ... |
|
|
Правилата на Йона за пътуване в градския транспорт: Трябва да имаш работа, към която да пътуваш; Никога не говори с непознати във влака; Не яж гореща храна, защото мирише; Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: бременна жена стар или немощен човек Йона не ти каже да станеш; Винаги се запасявай за всеки случай. Хората на платформа пет е книга, събрала седем живота в един вагон (винаги номер 3) на влака към или от Уотърлу, Лондон. В съдбовния Ден на Гроздето на четирима от винаги мълчаливите пътници се налага да си проговорят, защото проклетото немирно грозде застава в кривото гърло на един от тях. ... |
|
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
|
Поезията на Андрей Германов е насочена към проникването в необятните пространства на човешката душевност. И ако в нея прозвучават трагични нотки, то е, защото истинската хармония на човешката душа е изстраданата, пречистената във вътрешна борба и раздвоение, в несекващото колебание и съмнение хармония. Томът съдържа избрани стихотворения и четиристишия, редове от биографията и статии от Чавдар Добрев, Любомир Левчев и Иван Гранитски. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост."Макар в един стих поетът носталгично да заявява: "Ще ме откривате, но късно: когато ... |
|
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
|
Второ преработено, събрано и допълнено издание. ... Композиторът Стефан Диомов е роден е на 16 февруари 1945 г. в град Бургас. Ръководител на групите Тоника, Тоника СВ, Магистрали, Горещ пясък, Фамилия Тоника, Петте сезона. Работи с певците Ваня Костова, Пламен Ставрев, Тони Димитрова, Боян Михайлов, Дани Огнянов и други. Стефан Диомов е композиторът, който пише песни за любов и приятелство, за срещи и раздели, за сбъднати мечти. Написал е много шлагери, някои от които добиват широка популярност, носят награди и се пеят от публиката близо четири десетилетия. За него песента е най-добрият начин за изразяване и общуване ... |
|
|
Мечтата на руски магнат да възвърне величието на нацията отключва верига от събития, които ще доведат света до ръба на хаос. Само Франсис Кофи, легендарен служител на ЦРУ, може да го предотврати. Но за тази цел ѝ е нужен човек с изключителни качества. Като Аргайл. След като животът му се преобръща след смъртта на родителите му, той просто се носи по течението и държи външния свят настрана. До момента, в който характерът и брилянтният му интелект привличат вниманието на една от най-властните жени в подземния свят. Кофи знае всичко за тъмното минало на Аргайл. Но тя също така знае и че той притежава умения, които да ... |
|
|
Париж в началото на 70 -те години. Сам, американски студент среща жена в книжарница. Изабел е загадъчна, красива, по-възрастна и за разлика от Сам има опит с противоречията на любовта. Сам мигом е завладян от нея, но венчалната халка на пръста ѝ го притеснява. Връзката, започнала с редовни срещи, устройвани по правилата на Изабел в малкия ѝ парижки апартамент, прераства в истинска любов, продължила десетилетия. Следобеди с Изабел е роман, който пита какво търсим за себе си, какво откриваме и с какво се примиряваме. Показва как любовта, изчистена от суетнята на ежедневието, може да се превърне в страст до ... |
|
|
Книга за рисковете на дистанционното общуване. Allegro Pastell е историята на една почти нормална любов, започнала през пролетта на 2018 година. Таня Арнхайм, чийто роман Нов паноптикум е добил култов статус, след няколко седмици навършва трийсет. Докато седи в жилището с гледка към берлинския парк Хазенхайде, тя чака да я осени следващата голяма писателска идея. Трийсет и пет годишният ѝ приятел пък, уебдизайнерът Джеръм Даймлер, живее в бунгалото на родителите си близо до Франкфурт и се стреми към духовно израстване. Връзката от разстояние работи безупречно, двамата я поддържат жива чрез текстове и снимки, а за ... |
|
|
Съществува ли онова там от детството и защо цял живот ни притегля към себе си със своята сладко-горчива носталгичност? Романът на Томи Ориндж е едновременно предпазливо завръщане към там и търсене на убежище тук. Затрупани под стъкло и метал, залутани из браузъри и технологии, забързани в невъзможен ритъм, как да поберем наслояваното с векове в сегашното си днес? Как да бъдем онези, които сме в кръвта си, без да изглеждаме като анахронизъм в съвременния свят? Дванайсет преплетени житейски истории отвеждат в обща посока - към стадиона, на който ще се проведе Голямото оукландско пау-уау. В този многогласен разказ ... |
