Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Изданието се предлага на български, английски и руски език. ... Богата, интересна и многообразна е духовната и материална култура на българите от различните етнографски области. Фолклорът и народните традиции са една от най-съществените страни на българския принос към европейската култура. Същевременно голяма част от тях са малко известни сред нашата и световната общественост. И до ден-днешен излизат наяве малко познати или напълно неизвестни страни от живота на редица етнографски общности. Една от колоритните групи е тази на капанците, които живеят на територията на няколко общини в Разградска и Търговищка област. ... |
|
|
"Думите... Сякаш целият ми живот е минал в търсене на точните думи. Наистина ли е толкова важно да назова? Тези месеци често чувам: "Стига си анализирала. Спри да го мислиш". Или "Господи, след толкова обсъждане, наистина ли живееш истински?". Дори: "Прекалено много говориш. Не трябва да казваш всичко. Остави нещо за себе си". Думите са част от живота ми. Толкова важна част, че са ме завладели. Нощем се събуждам, защото фраза се е родила в главата ми. Все още не скачам от леглото, за да я запиша, но през деня се връщам към нея. Наоколо се нареждат други думи, нейни приятелки. Те си ... |
|
|
Прекършеният живот е на Георги Муравиев Радев, спомените и размислите са негови, а досиетата са от архивите на вездесъщата Държавна сигурност. ... Уважаеми читателю, книгата, която държиш в ръцете си, е историята на един "Бивш" човек, чийто живот бе прекършен от комунистическата "народна власт", но който въпреки 10-годишните нечовешки издевателства в затвори и лагери и 33-годишните репресии след това от Държавна сигурност успя да запази достойнството си и непреклонния си дух. Искрено се надявам да разбереш истината за мракобесното комунистическо време и всички заедно да не допуснем никога вече то да се ... |
|
|
Настоящият сборник в памет на проф. д.ф.н. Евгения Мицева, озаглавен Митове. Фолклор. Етноси, съдържа текстовете на близо двадесет автори, обединени тематично в няколко раздела, предлагащи анализи в проблемните полета на митологията, демонологията и обредността, на фолклористиката, при това от различни ракурси, на културните и етническите специфики. Обособен е и раздел, озаглавен По пътеките на спомена, който предлага визии за човека и учения Евгения Мицева. ... |
|
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
|
Тази книга предлага нов и приносен прочит и на читалищната институция, и на нейните способности за опазване на фолклора (културата) чрез свързаните с общностите възможности за преобразуване на смисли, и на взаимното съучастие на двете: институция и култура. ... |
|
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |
|
|
Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей Галата сарай в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к Вечерна поща, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. Художник. По-късно (1911) основава всекидневника Воля и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга Строители на съвременна България - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава на дипломатическа ... |
