Томът съдържа пиеси. ... Том 9 представя пиесите на автора. В съдържанието са включени пиесите "Суматоха", "Януари", "Лазарица", "Опит за летене", "Кошници", "Образ и подобие", както и първият вариант на "Суматоха" - "Нова библия", пиесата за деца "Желязното момче" и радиопиесата "Добродушните смокове". Сред текстовете в том 9 от събраните съчинения, читателите на Йордан Радичков ще различат някои от най-обичаните и поставяни пиеси от цяла плеяда театрални режисьори като Методи Андонов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Иван ... |
|
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
|
Учебното помагало за 4. клас е част от учебната система по български език и литература С моята България в сърцето, предназначена за обучение в чужбина. Системата е изградена от по едно учебно помагало и по една учебна тетрадка за 1. клас, 2. клас, 3. клас и 4. клас. Има следната концептуална основа: принцип: интегративен - езиково и литературно обучение е последователност; форма: пряка практическа приложимост от децата; визуализация: над 1000 високохудожествени илюстрации; работни текстове: мотивационни, изписани с българска кирилица; упражнения: основни - в учебното помагало, надграждащи по български език - в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
Шарена черга е първата детска книга на Йордан Радичков. Като че останала в сянката на другите му детските книги Ние, врабчетата и Малки жабешки истории, Шарена черга е една от най-нежните и красиви творби на писателя, насочени към по-малките читатели. Шарена черга се появява под перото на Йордан Радичков през 1964 година. Писателят рисува картини от реалността на селския живот, който е населен от своенравното животинско царство и неопитомимите природни стихии. Магаре, което спори със собствената си сянка, жаба, която разваля детската фантазия, овни, които срутват цели дворци, прасе, което спори с ветровете, охлюв, ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип Борсалино. То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е Бомбето на Йордан Радичков. Един изключителен текст, в който авторът проследява историческите ... |
|
|
В настоящата книга читателят ще открие историите на Йордан Радичков, които вдъхновят някои от най-емблематичните български филми в историята на нашето кино. На гарата в град Н. десетки пътници се оглеждат за закъсняващия влак. Началникът на гарата, заедно с няколко военни тръгват по влаковата линия, за да открият застиналия по средата на пътя си влак пустеещ. Горещо пладне ще послужи на българския режисьор Зако Хеския за снимането на едноименния му филм - един от първите български филми, поканени за участие на фестивал в Кан. Последно лято е история, вдъхновена от съдбата на родното село на Радичков. Иван Ефрейторов се ... |
|
|
Заекът на Йордан Радичков разказва историята на безделника Заяко, който трябва да обгрижва имота и благосъстоянието на сирачето Перуниката. В нелеп инцидент Перуниката губи своя живот и из селото тръгва мълвата, че младежът се е превърнал в тенец. Постепенно селото забравя мълвата и продължава своето кротко съществуване. Хората се събират около новопоявилите се кълвачи в дървото пред старата къща на Перуниката, наблюдават гущери, които се учат да се катерят и посрещат в селото новопристигнала банда ковачи, която се на настанява в къщата на Перуниката. Битието на селото продължава да се оттича, суеверията отстъпват под ... |
