Развалините от римска вила се откриха в центъра на днешното с. Кралев дол - Пернишки окръг, при изкопи за основи на съвременен строеж. Новата сграда е читалище, разположено между фурната, централната улица и училището. Откритието наложи спиране на строителните работи, а след това и преработване на плановете с оглед запазване и проучване на археологическия паметник. В резултат на съвместните усилия на всички заинтересовани инстанции, част от вилата остана съхранена под колонада в основите на новото читалище, а другата се консервира и експонира като паметник на открито. ... |
|
|
Изданието е разделено в два тома - Текст и Приложения. Съдържа резюме на английски и цветни изображения и е част от поредицата Разкопки и проучвания на АИ Проф. Марин Дринов. ... |
|
|
В развитието на българската археологическа геофизика се забелязва една интересна особеност. По обективни и субективни причини, първоначалните усилия са насочени основно към проучването на тракийските надгробни могили. Водещ при тяхното проучване е електросъпротивителният метод. Благодарение на коректните геофизични прогнози са открити редица емблематични паметници на тракийската археология като: гробниците в Гинина могила и могила 13 от некропола при с. Свещари, гробниците и богатите гробове в Малката могила, Голямата Арсеналка, Светицата, Зарева и Биньова могила от некропола при Шипка - Шейново и други. Резултатите от ... |
|
|
Типологическо и хронологическо изследване по материали от обредните огнища, около 400 - 250 г. пр.Хр. Настоящото изследване разглежда част от находките, произхождащи от един вид археологически структури, характерни за некропола на Аполония през класическия и елинистическия период и получили гражданственост в специализираната литература под названието обредни огнища (англ. ritual fireplace/pyre; фр. foyer rituel). ... |
|
|
Археологичните проучвания на гробниците при Мезек и Вълче поле. Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука". ... В тази книга са представени проучванията на куполните гробници в Мезек и Вълче поле, като детайлно са анализирани всички помещения на гробницата от Мезек, откритите находки (златни, бронзови и други предмети), описана е близката гробница от Курт-кале (Шейновец), както и други проучени обекти около Мезек, направени са съпоставки с гробниците от Лозенград и Керч. Произведението съдържа 110 снимки и рисунки. Богдан Димитров Филов (1883 - 1945) е виден български археолог, историк ... |
|
|
В настоящия сборник са включени неговите публикации: "Нови находки от античната гробница при Дуванлии" (1926-1927); "Новооткрити тракийски гробници от Дуванлии" (1932-1933); "Надгробните могили при Дуванлии в Пловдивско" (1934); предхождащата ги публикация на Борис Дякович - "Антична гробница в Кукува могила при Дуванлии, Пловдивско" (1925);, Бележка към нея от Богдан Филов (1925). Богдан Димитров Филов (1883-1945) е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Поставя началото на методични ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищата на българската наука". ... Книгата съдържа 58 платна и 83 илюстрации в текста. Едно от класическите изследвания на Богдан Филов, публикувано едновременно на немски и английски (1919), френски (1922 г.) и български език (1924 г.). Това произведение е определено от учените като културно значимо и е част от познавателната база на цивилизацията. Богдан Димитров Филов (1883 - 1945) е виден български археолог, историк на изкуството и политик. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и ... |
|
|
Byzantine art. Christian relics from Varna region II th - 14 th centuries. Двуезично издание на български и английски език. ... Доц. д-р Константин Тотев работи от 1980 г. в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Участва в археологическите проучвания на старите български столици плиска, Преслав и Велико Търново и техните околности. През 1989 г. защитава докторска дисертация в Института за изкуствознание на тема "Византийски стеатитови икони от България". Автор е на над 200 научни публикации, посветени на средновековната култура и изкуство и на няколко книги: " ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Настоящият сборник включва каталог на 45 паметници в Народния музей, който Богдан Филов публикува през 1912 г., основно надписи и оброчни релефи, както и изследването на Тракийските паметници, публикувано през 1919 г., в което са разгледани находки от Брезово, Панагюрище, Бедняково, Радювене, анализиран е художествения характер и произход на откритите предмети и сходството им с някои скитски находки. През 1910-1920 г. Богдан Филов е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда ... |
|
|
Това е поредното изследване на проф. Богдан Филов върху старобългарското изкуство и архитектура, след предните му публикации: "Старобългарското изкуство", "Старобългарската живопис през XIII и XIV век", "Археологически паралели". Студии върху историята на античното изкуство в България. Изследването е концентрирано върху следните теми: Предбългарската епоха Елинистическата базилика с обикновен седловиден покрив Засводени базилики без или с купел Еднокорабни църкви с кръстовиден план Кръгли постройки Времето на първото българско царство Времето на второто българско царство В ... |
|
|
Второ издание. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" от издателство "Шамбала". ... Настоящето изследване на големия български учен е посветено на старобългарската живопис през XIII и XIV век, разгледани са живописта на Първото българско царство, Търновската стенна живопис, стенната живопис в Боянската църква, живописта през XIV век, българската миниатюрна живопис през XIII и XIV век. В сборника е включена и по-ранната негова статия (1929 г.) за произхода на старобългарското изкуство, публикувана за пръв път в "Златорог", X, кн. 6, 1929 г., стр. 294 - 300. Това е ... |
|
|
Книгата е посветена на църквата Св. Равноапостоли Петър и Павел - най-запазената постройка от периода на Второто българско царство в неговата столица Търновград (дн. Велико Търново). Тя е построена през 20-30 -те години на XIII в. от съпругата на цар Иван Асен II (1218 - 1241), царица Анна-Мария. До края на XIV в. храмът е сред най-важните столични църкви, а след превземането на града от османците през 1393 г. за малко става патриаршеска катедрала. През XV - XIX в. там и в манастира наоколо се намира седалището на Търновската митрополия. Храмът отдавна буди интереса на изследователите. Кулминация в неговите проучвания ... |
