Новата книга на Тони Зарев има интересно двоесловно заглавие: "Отечество... Защо!". Загадката, която привлича внимание, е разкрита в началния епиграф "Отечество". Това е сакралният надпис, който увенчава надгробната плоча на Иван Хаджибакалоглу. Тя е изоставена и забравена в Букурещ и говори скръбно и напомнително. "Защо!" - това е гневният поплак на Кирил Пейчинович, отпечатан през 1816 г. Защо сме такива, нима не искаме да сме свободни и да се радваме на красотата? Оказва се, че гласът и емоциите, както и достолепният пример на нашите предци, живели преди повече от век и половина, могат ... |
|
|
С книжка № 33 на списание "Ави-Тохол" отбелязваме 20-тата годишнина от излизането на първия брой. Списанието е единственият независим форум за публикуване на интердисциплинарни, както и тясно специализирани статии. Единствените условия за включването на материалите в "Ави-Тохол" са фокусът им да бъде свързан с България и българите, а качеството им да е безукорно. ... |
|
|
"Проф. Венко Александров е от онези рядко срещани човешки същества, които респектират от пръв поглед. Те притежават зрим и неподправен финес и след кратко, дори мимолетно общуване, бързо разбираш, че срещу теб стои обаятелна, но не типична за планетата личност. За същества с подобен манталитет, способни на катарзис, на самонаблюдение и самоанализа, е предназначена и тази книга. Тя не е написана от лекар, не от виден спец, от медик, а споделена от човек, който цял живот е усещал, опознавал и е овладявал магията на думите. И пространствата между тях. И тяхната взаимна привлекателност. Достатъчно е да потънете в ... |
|
|
Стоян Георгиев е роден през 1963 година в Бургас. През 1982 година завършва Английска езикова гимназия Гео Милев в родния си град, а през 1989 - българска филология във Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий. През 1994 година излиза първата му книга - сборникът с разкази Горчив коктейл, а през 2002 година - романът Митническа сага. През 2004 година са отпечатани пиесата му Хаос и стихосбирката Дух мой. Свои произведения е публикувал във вестник Свободен бряг, вестник Другата аудитория и в списание Везни. Член на Съюза на свободните писатели в България от 2003 г. От 2007 година е избран за председател на ССП ... |
|
|
Авторът на "Наш ред е!" Ивайло Динев (1989) се дипломира в специалността "Минало и съвремие на Югоизточна Европа", а след това следва магистратура "Културна антропология". Редактор на списание за Балканите. Носител е на награди и отличия за поезия. Негови статии са публикувани в. "Економист", "Юръпиън Алтърнативс", "Култура", "Литературен вестник" и др. Научните му интереси са свързани с Албания, социалните движения и антропологията. През последните години е бил в ядрото на поредица студентски протести; бил е начело на три студентски организации. " ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Когато през 2014 година организирахме церемонията Будител на годината, не знаех, че тази инициатива ще се превърне в смисъла на това да съм журналист, нито че ще се превърне в толкова устойчива и разпознаваема кампания. Това, в което вярвах, е, че уникалната българска дума будител стъпва в нашето време. Всяко време има своите будители, понякога и ежедневието. Тази кампания ме научи да будя умението си да ги виждам и да говоря за тях. Будителите имат нужда от нашата подкрепа като общество. Имат нужда от медиите по простата причина, че те са съвременни апостоли. Будителите са маратонци, увличащи цели тълпи. Те създават ... |
|
|
"С враг врагувам, мяра според мяра. С благ благувам, вяра според вяра." ... Яворов е един от най-големите български поети на XX век. Еднакво значим и като нежен поет, и като борец за освобождение на Македония и присъединяването ѝ към България. Пейо Крачолов е роден в Чирпан през 1878 г. Работил като телеграфист в различни градове и публикувал стиховете си. По това време е написал и първата си поема - "Калиопа", която изпраща на списание "Мисъл" в София. Редактирал е вестник "Дело" на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и други техни издания. През 1901 г. ... |
|
|
"Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце." ... Творбите на Елин Пелин са пълни и с човешка мъка, и с жизнерадост - също като самия живот, който той добре познавал. Роден е в село Байлово с името Димитър Стоянов. Той е едно от единадесетте деца в семейството на Йото Варджията и Стоянка Иванова. Баща му бил буден човек с много разнообразни занаяти. И тъй като в селото само Йото бил грамотен, създал училище в дома си. Елин Пелин завършва началното си образование в родното си село, след това продължава да учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но не успява да завърши гимназия. Увлича се по ... |
|
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |
|
|
"В живота си срещнах много хора и имах безброй преживявания, които оставиха следи в мен. Но една среща и едно преживяване са съдбовни. Преди години бях принудена да потърся помощ от народния Лечител Петър Димков, за да се излекувам от сериозно заболяване. Оказа се, че той умееше да разбира тялото ми, като с подробните си указания в планчето лекуваше болките по него, ала още по-добре разбираше душата ми и със загатващите си напътствия ме насочваше да намеря пътя към нея. С години се занимавах с тези напътствия, за да разбера посланията им. Те ми помогнаха да разгадая значението и силата на мисълта, вярата, прошката и ... |
|
|
В книга 27 от списание Литературата темата на броя е Култура и пандемия."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. ... |
|
|
Десети брой Голямото синьо съдържа 15 разкази от 15 автори: Динко Горянина - Мартин Дангов Синята орхидея - Моника Симеонова Докато опитвах да ти пиша - Зорница Иванова, автор на Хроники на сходствата 450 HM - Евгения Динева, автор на Животните нямат бащи Голямата риба - Диана Фъртунова Небесните стада - Хари Спасов, автор на Поетични изгреви Урок по рисуване - Лора Метанова Синия цар - Бориса Борисова Море Огоста - Кристина Нихогосян Копнеж за живот - Гергана Павлова Подводно приятелство - Кръстю Мушкаров Любимото синьо - Емил Костов, автор на Видовден За краткия земен път - Николай Тодоров ... |
