Сборникът включва 16 от най-добрите произведения на великия писател, сред които повестите "Село", "Суходол" и "Любовта на Митя". Сред перлите в селекцията са и разказите "Господинът от Сан Франциско", "Граматика на любовта", "Чашата на живота", "Леко дихание", "Островът на сирените", както и "Слънчев удар", дал името на сборника. Специалната колекция от разкази и новели на Иван Бунин идва от издателство "Лист" и е в чест на 150-годишнината от неговото рождение."Единственият писател, който в нашия кощунствен век ... |
|
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
|
Сантиментални, романтични и лирични трогателни истории от творчеството на трима велики руски писатели: нобелиста Иван Бунин, Антон Чехов и Александър Куприн. Разкази и новели със задължително място в нашия живот, за да ни напомнят за съществуването на любов, мъка, състрадание и душевна красота. Иван Алексеевич Бунин е руски писател, поет и преводач. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература през 1933. Първоначално пише публицистика и поезия, по-късно проза, най-вече къси разкази. Емигрира от Русия през 1919 и се установява във Франция. Най-значимите му творби са повестите "Село" ( ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
|
Книгата е част от серията "Големите малки книги" на издателство "Изток - Запад". ... Любовта, която е вечна и принадлежи на всички времена, е обединила авторите в събраните тук разкази с техните вълнения и страсти, сантименталност и романтика, загадъчност и хумор. Това са истории и сърдечни премеждия, които се помнят цял живот. Тръгваме от началото на света, от първата любов - на Адам и Ева, минаваме през мъките на безсмъртния влюбен, разхождаме се влюбени по улиците на Москва и Одеса, пътуваме с параход на любовта, страдаме от любовни драми в Америка, запознаваме се с любовта на героите на ... |
|
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
|
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
