Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
|
Свят, тънещ в мрак, свят, обречен да остане без име. Време, в което пропитата с кръв земя ще тлее, обхваната в зелените огньове на Хаоса. Близо е краят на дните блажени. Черни изчадия като безумно море ще залеят светлината на живота и там, където мъглите разстилат се върху чертаещи съдбата пътища, надеждата мъртва ще падне навеки. Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на своите идеали и прослава. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход във вечната битка между добро и ... |
|
|
Наблюдавам се отстрани като в добър документален филм - гърча се от скрупули, като че ли искам да се оправдая за нещо, което е разбираемо. Всъщност какво искам да защитя - филмите си от забрава или да долажа, че животът ми не е протекъл напразно? В най-мрачните си мисли относно професията и ползата от нея стигам до извода, че съм преливала от пустото в празното. А колко по-полезна работа бих свършила, ако си останех в училището! Защото документалното кино по онова време по функциите си, не и по съдържанието си, беше елитарно изкуство. Не цялото, разбира се, но това, което ние, няколкото донкихотовци, правехме. А то ... |
|
|
"Щастливи ли сме" е емоционален диалог между двама мъже от различни поколения, но еднакво отритнати от съвременното общество. Петдесет и пет годишният инженер Благой Трендафилов, израснал в тоталитарно време, и младият, току-що завършил университета Христо Гюлмезов са уволнени от работа, изоставени от жените и приятелите си, защото осъзнават и почитат общочовешките ценности. Търсейки причините и смисъла на всичко, в един зимен ден двамата се впускат в страстен диалог, който кара читателя да си зададе въпросите "Какво е щастие" и "Дали наистина сме щастливи". Защото щастието е в нас и само ... |
|
|
Поезия в проза. Редактор: Петя Хайнрих . ... "Но Поезия" е книжно списание за нова българска поезия. Списанието се издава с подкрепата на фондация "Лексема" и издателска къща "Пергамент". ... |
|
|
Съставители: Александра Трайкова, Огнян Касабов . ... Структурното насилие, дефинирано за пръв път от норвежкия социолог Йохан Галтунг, е сред основните фактори, които поддържат и задълбочават вече съществуващите неравенства между всички нас, допринасяйки за по-нататъшното развитие на редица социални проблеми: бедност, неадекватни образователни, здравни и социални услуги, бум на домашното насилие. Пример за структурно насилие са както добре познатото ни бездушие на институциите, така и всички политики, процедури или механизми, изработени недалновидно или дори с преднамерено нехайно отношение към интересите, които би ... |
|
|
Един мъничък, малко странен и много сърцат герой ще се сприятели с двама пухчовци и заедно ще открият колко прекрасен е светът. Големите приятелства и идеи идват с най-малките крачета! Заповядайте на пътешествие, изпълнено с весели случки, дъх на ягоди и истински горски истории! ... |
|
|
Това издание, обединяващо в един том Петокнижие Исааково и Сбогом, Шанхай, се посвещава на стогодишния юбилей на големия хуманист и творец Анжел Вагенщайн. Но какво е един век на фона на вековечните ценности и идеи, оплодили неговото литературно и кинематографично творчество... Заедно с романа Далеч от Толедо посочените заглавия оформят своеобразен триптих, посветен на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Редейки думите като перли в огърлица, писателят създава разтърсващ и пленителен разказ за мътния въртоп на една преломна епоха, за пъстротата на човешките характери и краха на илюзиите, за ... |
|
|
Преди три години документалистът и писател Михаил "NO-MAD" Кунчев открива изоставения гроб на генерал Стефан Тошев. Тогава дори не подозира, че решението му да се погрижи за него ще доведе до това днес заедно с неговите съмишленици да намират, почистват и възстановяват занемарените гробове на над сто български военни дейци. Това, което разбира, е, че освен костите на юнаците ни в тази пръст са погребани и напълно забравени от десетилетия, а понякога дори и никога неразказани истории за доблест, чест и достойнство. Тази книга е своеобразен учебник по мъжество. Авторът не се задоволява просто да преразказва ... |
|
|
Кратки разкази. ... Може ли с 5 изречения да разкажеш живота? Може ли с 5 изречения да изразиш любовта? Можеш ли с 5 изречения да нарисуваш облаците и да опишеш усмивката на дете? Колко е хубаво с малко думи да кажеш много! "5 изречения" е дебютната книга на Димитър Стефанов и Иван Тотев. Те пишат кратко, защото умеят да кажат най-важното. В "5 изречения" разказват истории - истински, живи, понякога тъжни, понякога весели, все истории за живота и любовта. Под името "5 изречения", публикуват разказите си в социалните мрежи. Всичко започва като хоби. Сега ги следват хиляди. "Допада ни ... |
|
|
Никой не е станал писател защото някой го е научил на това. Всъщност може да има такива странни птици, но те са друго нещо. Добър писател ставаш благодарение на своята собствена глава. Писателят е добра смес от ум и воля. Курсът по творческо писане бе поредица от срещи между хора с близки или далечни представи за писането и думите. Целта му не беше да уеднакви представите им, а да ги изчисти и да ги направи осъзнати. Когато се вгледаме внимателно в своите представи за нещата, те стават прозрачно ясни. Но за целта опираме до мислене, среда за това мислене и помощник при това мислене. Курсът бе тази среда, водещият е ... |
|
|
Автори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. ... Второто издание на “Енциклопедия на българския театър” е обогатено с нови статии, отразяващи пътя, успехите и заслуженото обществено признание на редица млади таланти, на държавни, общински и частни театри, учебни театрални заведения и театрални институции. Повечето статии са актуализирани и допълнени. Нанесени са поправки и са добавени нови факти от житейската и професионалната биография на личности от по-далечното и по-близкото минало на българския театър. В изданието са включени и библиографска ... |
