Продукти отговарящи на търсене: Скандинавска писменост
Близки съвпадения: скандинавски Точно съвпадение: писменост Близки съвпадения: писмеността, писмености, писменостите Лекционният курс е опит да се очертаят контурите на историческата съдба на човечеството в рамките на едни от най-съществените ѝ аспекти. В тринайсете лекционни теми са представени постиженията на над четиридесет различни цивилизации. Замислена като университетски учебник, книгата е посветена на студентите, изучаващи различни хуманитарни дисциплини, както и на всички останали, които се интересуват от цивилизованото израстване на човека. Трудът съдържа множество любопитни подробности, които мамят въображението и ни подканят да продължим да търсим и да узнаваме все повече за света преди нас, потънал в мрака на ...  | |||||||
 | |||||||
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: | |||||||
Точно съвпадение: писменост Близки съвпадения: писмености "В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... | |||||||
| |||||||
Братислав Иванов е дългогодишен преподавател по японски език. Директор е на Българо-японския образователен и културен център, създаден към 18 СОУ „У. Гладстон“ с финансовата подкрепа на японското правителство. Предлаганият увод в японската писменост е поредната книга на Братислав Иванов, предназначена за българи, изучаващи японски език самостоятелно или в различни организирани форми. Тя ще бъде незаменимо помагало не само за тези, които правят първите си стъпки в японския език, но и за всички, които имат интереси в областта на теорията и типологията на писмото. ... | |||||||
| |||||||
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно - писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно - историческите условия на века. Използването на концепта "глас" открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване, се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и ... | |||||||
| |||||||
Точно съвпадение: писменост Близки съвпадения: писмеността Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в новата си, пета поред книга. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прекрачва този праг и прави опит да проследи корените на писмеността далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на самото азбучно писмо и с най-ранната писменост въобще. Значителна част от ... | |||||||
| |||||||
Точно съвпадение: писменост Близки съвпадения: писмеността Книгата е структурирана в четири основни части. Първата част "Езикът - този прекрасен феномен" разглежда видовете комуникация, комуникацията при животните, членоразделната реч, специфичните характеристики на човешкия език, основните хипотези за произхода на езика, теориите за езиковите промени, смесените езици, изкуствените езици. Втората част "История на писмеността" представя понятието "графика", дописмените визуални послания, възникването на писмеността, тайните на етруската писменост, писмените системи на народите в Централна Америка, магията на древните руни, възникването и развитието на ... | |||||||
| |||||||
Книгата изследва т.нар. „народна история” в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на „автентично”, „предавано от поколение на поколение вековно знание”, според романтичната визия на ХІХ в. за „народния дух”. Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс – популярна книжнина – фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията” или (псевдо)историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за ... | |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
| |||||||
Близки съвпадения: скандинавски, скандинавските Книгата отваря врати към удивителния приказен свят на скандинавските народи, населен с крале, принцове и принцеси, смели ловци, бедни дървари, съобразителни селяни, изкусни предачки, великани, добри и зли тролове, змейове, джуджета, гноми, елфи, морски същества, вещици и магьосници. Сред гъстите северни гори може да срещнете и горския цар Тапио, а дори и Дядо Коледа и да откриете какви подаръци радват неговите деца. Разходете се в този тайнствен и невероятно красив свят, от който ще се върнете очаровани и помъдрели. ... | |||||||
| |||||||
В основата на египетската писменост лежи родилата се от рисунката пиктография. От нея води началото си йероглифната писменост. Йероглифната писменост възникнала на границата между четвърто и трето хил. пр. Р. Хр. и просъществувала до IV в. сл. Р. Хр., като дала живот на други два вида писменост: йератика и демотика. Йератиката - скорописен вид писменост - се появява през III хил. пр. Р. Хр., а демотиката - съчетание на скоропис с принципи на стенографията - през VII в. пр. Р. Хр. Интересът към египетската писменост датира от Античността. Още Херодот отбелязва, че египтяните имали два вида писменост - свещена и ... | |||||||
| |||||||
"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал. А българските земи като част ... |
Търсене на: Скандинавска писменост
Продукти 1-12 от над 500
