Патрик Суейзи едва ли има нужда от подробно представяне - номиниран трикратно за "Златен глобус", с главни роли в два от най-любимите филми на всички времена: "Мръсни танци" и "Призрак" (познат в България и като "Дух"). Участва в още ред хитови заглавия, след като жертва балетната си кариера заради киното. През февруари 2008 г. Патрик съобщи, че е болен от рак на панкреаса в последен стадий. Боец по природа, той не позволи на злощастието да го свали на колене. Борбата му с рака бе важна както за многобройните му почитатели, така и за страдащите от болестта по целия свят. В мемоарите ... |
|
"Този мой живот си беше хубав" не е просто още един мемоар, а проекция на вътрешния дискурс на автора със своя свръх - аз, разигран в типичния за творчеството на Д'Ормесон стил - с малко тъга и меланхолия и непоколебима вяра в човешкото и доброто. В "Този мой живот си беше хубав" Жан Д'Ормесон е едновременно обвиняем в съда и прокурор на собствения си процес. В този сбит, налудничав и завладяващ диалог авторът проследява забележителните моменти от своя живот, започнал между края на Първата световна война и Голямата депресия. Притиснат от своя строг и милосърден, на моменти безпощадно ... |
|
"За първи път видях Анжела Пенчева на сцената в един спектакъл на групата за Алтернативен театър. Тя седеше в инвалидна количка и държеше в ръце една многоцветна птица. Птицата следваше движенията на ръцете и тялото на Анжела. Многоцветната птица-кукла извършваше невероятен танц, съдържащ ауфтактове, паузи и устремен тремор. Не можех да гледам нищо друго на сцената, освен това пламтящо кълбо от цвят, линии и неравномерно прекъсвани движения. Ако някой е виждал жар-птица, сигурно е изглеждала така. Сега тя беше в ръцете на Анжела. По-късно, когато вече я познавах, непрекъснато търсех някой, който да ми "превежда& ... |
|
"За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща "NW" в един вид "упражнение по стил" – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в ... |
|
Романът "Последният танц на Чарли Чаплин" е получил четири италиански литературни награди през 2013 г. и е преведен на 17 езика. Истинските и въображаемите истории в него са едновременно комични и тъжни като филмите на великия Чарли Чаплин. Те са като кадри от емоционална лента за раждането на киното и на легендарния образ на Скитника. Фабио Стаси е носител на няколко престижни литературни награди и за първи път се превежда на български език. Романът му за Чарли Чаплин преплита история и въображение, за да представи раждането и еволюцията на легендарния образ на киното. "От шест години насам Смъртта ме ... |
|
От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата. Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, ... |
|
Вековно проклятие. Обещание от миналото. Тайна, която само тя може да разкрие. 1806 г. Астрид Пул сияе от щастие в булченските си одежди, но веднага след церемонията е убита, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. С последния си дъх обещава на любимия си никога да не го изостави. В наши дни Соня Мактавиш с изумление открива, че починалият ѝ баща е имал брат близнак. И че чичо ѝ Колин Пул ѝ е завещал величествено имение на крайбрежието на Мейн. Но за да получи наследството, Соня трябва да живее в къщата поне три години. Водена от желанието да разбере защо братята са били разделени при ... |
|
"Късен дебют" на някои може да прозвучи като оксиморон. Но... творецът излиза на показ, когато е готов за това, независимо от време, събития или житейски обстоятелства. Късен или ранен е дебютът на кокичето? Или на листопада? На слънцето и на луната? Зависи от гледната точка, но най-вече от смисъла и съдържанието. Вера Костадинова прави своеобразен реверанс пред своите читатели със стихосбирката си "Ако аз те поканя на танц". Стихосбирка с изстрадани стихотворения. Първият бал, в който кани на танц живота, любовта, болката. Просто се доверете на нейните стъпки, стихотворни и животворни - лесно е да ... |
|
Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
Една жена, повалена от треска, е споходена от призраци от миналото. Това са четирима души, които е обичала: важна личност, чиито думи все още отекват в нея; приятелка, сякаш изчезнала от лицето на Земята; любов, обречена на мимолетност; и друга, обречена на безвремие. Това е роман с четири портрета и хиляди детайли - за един хипнотизиращ танц, за няколко захабени книги и за три празнични рокли. Може ли обичаните от нас наистина да изчезнат? И кой всъщност е обект на портрета? Човекът, когото рисуват, или този, който държи четката? Романът печели награда Аугустприсет за най-добър роман, 2022 г. и награда Афтонбладет, ... |
|
Стихове ... "Тази книга не е само стихове. Тази книга е свят, в който думите се обичат. Те тръпнат от болка, полудяват от нежност, опияняват се от съвършенството на мига и се впускат в смели пътешествия до най-вътрешното вътре, до сърцевината на чувствата. Тази книга е любов във всички цветове на сърцето. Добре дошли в света на Валентин Евстатиев."Росица Петкова "Един клавиш, след него друг, потъват под безшумни пръсти. От тишината пада звук, ръми на капки млечно гъсти. Отеква стъпка, после пак, оглеждат се и ме намират. Два стиха сплитат светъл знак и страховете в мен умират." Из "Докато имам ... |
|
Притча за себеприемането, но не през самовглъбяването и търсенето на просветление, а през стълкновенията с крайностите в живота. Романът е предизвикателно пътешествие през епизоди от житейски загуби, вътрешни трансформации и музика. Давид, малко момче от село, се изправя срещу "Голиат", непредсказуемия и жесток живот, и трябва да се справи с ударите, които му нанася съдбата. Срещаме го в повратна точка от неговия житейски път: изградил кариера на успешен музикант в началото на 30-те си години и открил голямата любов, но затворил "вратата" към детството и белязаното от катаклизми юношество. Нещо повече, ... |