Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
|
"Подчинявайки се на дълга си към пролятата кръв на моите деди, към неизброимите страдания на поколения българи от моята Македония, аз не мога да бъда равнодушен към каквато и да е несправедливост и изречена лъжа, политическа интрига, подло предателство... Предложените в тази книга текстове са мои публикации във Фейсбук, с които съм реагирал на актуални събития, писал съм за исторически личности, давал съм отпор на антибългарски агресии, особено когато участниците са били представяни като политически, научни, обществени и журналистически авторитети... Преживели своя кратък живот във фейсбук-пространството, включени в ... |
|
|
Александър е герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл. Той е легенда и в същото време - човек от плът и кръв - войник, свикнал на изпълнения с пороци войнишки живот. Александър е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. И неговият изключителен живот е разказан брилянтно от Никос Казандзакис . Историята на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан - момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Подобно на "В дворците на Кносос", и в романа " ... |
|
|
Никос Казандзакис отдавна е любимо име на българските читатели. Романите му "Алексис Зорбас", "Христос отново разпнат", "Последното изкушение" и други вълнуват всяко следващо поколение. Тук обаче ще го срещнем в съвсем различно амплоа - на човек, вникнал в дълбочина във философията на будизма и мъдростта на Далечния изток. Поетична и замисляща, пиесата "Буда" ще ви разкрие Казандзакис както никога не сте си го представяли."Лягам да спя - сънувам, че съм облак. Събуждам се - превръщам се в човек. Облак ли съм? Човек ли съм? Кое е насън? Кое е наяве? Събуждам ли се, или се ... |
|
|
Никос Казандзакис посещава Япония и Китай в началото на войната между тях през 30-те. Той идва с отворено съзнание и много въпроси, но се оказва неподготвен както за ужасите и страданието, така и за неподозираните духовни изживявания и прозрения, които източната философия ще му поднесе. "Градината с камъните" е ключ към обяснение на философията на Казандзакис. Първият му опит с романа преди написването на "Алексис Зорбас", този текст носи и елементи на пътепис, исторически разказ и духовно упражнение. Писателят е запечатал духа на времето - не само в Източна Азия, но и в целия свят в навечерието на ... |
|
|
Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов . Проф. д-р Кирил Любомиров Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София. Завършва гимназия през 1961 г. През 1964 - 1968 г. следва българска филология в Софийския университет. През 1969 - 1970 г. е филолог специалист в БАН. През 1970 - 1973 г. е аспирант по българска възрожденска литература с научен ръководител акад. Петър Динеков. През 1974 г. защитава дисертация по проблеми на поетиката на възрожденската поезия. От 1974 г. е асистент, от 1982 г. - доцент, а от 2002 г. - професор. През 1977 - 1989 г. е и редактор в издателство Български писател. През 1978 - 1979 ... |
|
|
"Не разполагаме с нищо друго, освен с един-единствен миг, нека превърнем това мигновение във вечност, друго безсмъртие няма." Никос Казандзакис "Казандзакис пътува непрестанно, преследван от, или преследвайки живота в неговия най-важен и най-романтичен смисъл." Kirkus Review ... |
|
|
Тази книга представя един преглед на културните епохи от Египет и Месопотамия до наши дни. В нея са включени основни познания по литература, изобразително изкуство, драма, музика, философия, история, архитектура, археология и древни цивилизации - така, както са се развивали през времената. Отделните епохи са представени като отделни части, което дава възможност текстът да се чете избирателно. В първите две части са включени около триста имена и множество факти, което натоварва читателя. Затова, с цел да се подобри четивността, са добавени и немалко любопитни факти и легенди, които са трудно доказуеми, но допълват ... |
|
|
"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Свободата е най-скъпото благо; тя не са дава даром нито от човека, нито от Бога; отива, където я повикат, от страна в страна, от сърце в сърце, зорка, непокорна, безкомпромисна."Казандзакис е една от най-великите фигури на сцената на световната литература." The New York Times Book Review ... |
