From the author of the Booker Prize-winning Time Shelter comes a new novel about departing fathers in a departing world. My father was a gardener. Now he is a garden. Through long winter mornings, a man sits by the bedside of his elderly father. His father, one of a generation of tragic smokers born at the end of the Second World War in Bulgaria, who clung to the snorkels of their cigarettes. His father, who created and le behind a garden, blooming from a barren village yard: peonies and potatoes, roses and cherry trees - and endless stories. His father, without whom the man's past begins to quietly crack, leaving ... |
|
|
Winner of The 2023 International Booker Prize. ... In Time Shelter, an enigmatic flaneur named Gaustine opens a clinic for the past that offers a promising treatment for Alzheimer's sufferers: each floor reproduces a decade in minute detail, transporting patients back in time. As Gaustine's assistant, the unnamed narrator is tasked with collecting the flotsam and jetsam of the past, from 1960s furniture and 1940s shirt buttons to scents and even afternoon light. But as the rooms become more convincing, an increasing number of healthy people seek out the clinic as a time shelter, hoping to escape from the horrors ... |
|
|
In Georgi Gospodinovs Roman trifft der Erzähler auf Gaustín, einen Flaneur, der durch die Zeit reist. In Zürich eröffnet Gaustín eine Klinik für die Vergangenheit, eine Einrichtung, die Alzheimer-Kranken eine inspirierende Behandlung anbietet: Jedes Stockwerk ist einem bestimmten Jahrzehnt nachempfunden. Patienten können dort Trost finden in ihren verblassenden Erinnerungen. Aber auf einmal interessieren sich auch immer mehr gesunde Menschen dafür, in die Klinik aufgenommen zu werden, in der Hoffnung, den Schrecken der Gegenwart zu entkommen. Und schließlich sind es sogar ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
|
20 години по-късно. Най-превежданият български роман след 1989-а с думи от автора, послеслов от Бойко Пенчев, български и световни отзиви, чернови, преводи... ... "Естествен роман" навършва 20 години и от излизането си през 1999 не е преставал да вълнува различни поколения читатели. В този смисъл той е "щастлива книга", както пише в послеслова си Бойко Пенчев. Преведен е по цял свят на повече от 20 езика, с отзиви в Ню Йоркър, Таймс, Гардиън и други световни издания. Част от тях публикуваме в края на книгата като свидетелство за отзвука, който един български дебютен роман може да предизвика у нас и по ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
|
Как един български аероплан влита в историята на футуризма... Как се срещат литература и ботаника в Яворовите "Теменуги"? Какъв е случаят с единственото футуристко списание у нас "Кресчендо" и кога провинцията ражда авангард? Защо социализмът е труден за разказване? И още - за следобеда на една идеология, за някогашните лексикони и виновното дете на късния соц. За невидимата литературна антология, скрита в последните български банкноти. И за една възможна история на тъгата в българската литература. Книга за онова, което остава вън от кадъра, и за светлината, идваща от пукнатините на монументалното. ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Георги Господинов - театралния скреч D.J и пиесата Апокалипсисът идва в 6 вечерта. ... D.J. Точно през XVII век, великата епоха на лулата, което ще рече на постоянството, стабилността и здравото семейство - защо какво друго е лулата, ако не една уютна и порядъчна домашна камина в миниатюр - та точно в това време се ражда... Дон Жуан. Пушач на цигари в един свят на лули. Ако приемем, че Дон Жуан, този Zorro на жените, е едно от имената на страстта, какво се случва днес, четири века по-късно. Как се чувства съвременният D.J. (Don Juan) - като пушач сред отказали пушенето, като любовник ... |
|
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
