Трилър-хроника за престъпленията на комунизма в България,в която,след петгодишен труд,авторът дава убедителен отговор на съдбоносния за майчица България въпрос"Защо и как станахме комунистическа държава?".
С откъси от нея авторът бе отличен с наградата "Дими Паница"-българската "Пулицър".Откъси от рецензии за книгата:


"Този роман-документ ни среща с истината за безбройните престъпни деяния на партията,нарекла се комунистическа.Потресаващи са фактите за "плеядата герои"на БКП-перфектните организатори на вертоломеевите нощи от есента на 1944,осеяли страната с масови гробове и вписали хиляди българи в графата на "безследно изчезналите".Внимание,читателю,тук всички "срещи"не са поименни,а събитията-поставени на точното им място и време."
Доц.Антоанета Запрянова ,в.Подем,8-14 май 2003

""Убийствено червено не е просто хроника на насилието...Престъпната същност на комунизма,омразата на другомислието,с която той е генетично зареден,тук е показана без маски и без гримове.Това наистина е трилър в убийствено червено,какъвто даже най-големите майстори на жанра не биха могли да съчинят.Дори Том Кланси не би могъл да си въобрази как сред бесовете на деветосептемврийските "победители"България беше превърната в огромно"трудововъзпитателно общежитие"-в лагер."

Вихрен Чернокожов,в."Про анти" ,10-16 юли 2003

"Всичко в "Убийствено червено" е писано от безкомпромисно перо,от перо,държано в ръката на автор,наричащ нещата с истинските им имена.Някъде по света фантасти се надпреварват да измислят страшни приказки,а тук тръпките на страха те побиват,защото фактите са такива ,каквито са:страшни,зловещи,оформящи една от наи-позорните страници в българската история.Сякаш четем готически роман,а всъщност Троански се позовава на документи,нетърпящи възражение...

Доц.Ангел Ангелов ,сп."Един завет",бр.4 2003

Из преамбюлната глава на "УБИЙСТВЕНО ЧЕРВЕНО":
"...Продължих да издирвам документални източници, да се ровя в досиета, рапорти, сводки и протоколи, да отсявам факти, имена и спомени на очевидци. Постепенно, вьпреки ограничения достъп до уж разсекретсните, а всъщност предвидливо прочистени от някого архиви, съумях да събера "суровия материал" за насилията в първите години на
тоталитаризма. И докато пишех книгата, пред очите ми все беше бай Тома: с дребната си, ала излъчваша финес фигура; с лицето си на светец, носещо едновременно отпечатъци и на страдалчество, и на духовна непоколебимост; с удивлявяшата ме способност до детайли точно да възпроизвежда събития и поведения на хора. Чувах и гласа му понякога: "Тоталитаризъм ли?! Каква нескопосана и объркваща думичка... Някой се опитва върху туловището на жестоката истина да навлече възтесничка дрешка."