Раздавачът на щастие

Книгата действително си заслужава да бъде прочетена, така, както си заслужават книгите на една Исабел Алиенде например. Защото Лаура Ескивел се вписва в типичната латиноамериканска традиция с нейната страстност и прекомерност, с имащия склонност към буквализъм, но и към свръхестественост, език.
Конкретно, "Раздавачът на щастие" е книга за голямата, едновременно споделена, но и обречена любов, за отговорността и краха пред отговорностите, за миналото, смъртта и активното им и гласово, гласовито присъствие в настоящето, в живота. Но най-вече, това е книга за сетивата, за погледа, слуха и гласа, за усещането, и за преводимостта на тези сетива, за посланията, които те излъчват, за чувствата, които разпалват. Сетивата произвеждат енергии, които "вибрират и пътуват през пространството", мислите, течащи през тялото, пръскат флуиди, и тези енергии, тези флуиди в своята невидимост и безшумност, оформят големите послания, които просто трябва да бъдат поети. Защото - казва ни книгата - посланията са си факт, въпросът е да се намери приемник, който да ги засече, да ги възприеме и да ги трансформира в каквото пожелае - в писани думи, в звукове, че дори и в образи. Затова и най-голямата трагедия се случва тогава, когато останат блуждаещи послания, които няма кой да пресрещне. Тогава налице е разрив не толкова между думите и нещата, а между желанията и думите, както и попадане в словесната тъмница.
Неслучайно главен герой на книгата е един телеграфист, а малко по-общо - самият телеграф. Защото - имплицира "Раздавачът на щастие" - телеграфът е емблемата на всеки род послания, той е в началото на съвременната комуникация, на непосредствената връзка, която в момента благодарение на Интернет, доминира в света. Телеграфът, който излъчва незаинтересовани съобщения, съобщения заради самите съобщения. Но станат ли съобщенията целенасочени, направи ли се опит те да бъдат дирижирани, последствията не закъсняват. И цялата история на Хубило телеграфиста е всъщност своеобразно наказание заради намесата, която той упражнява върху това свободно реене на думите и желанията. Хубило се опитва да дисциплинира всичко, да превежда, да намери точните адресати, да установи адекватна връзка между подадените сигнали и очакваните отговори, стреми се да ограничава, той е убеден, че не езикът е толкова важен, колкото намерението в общуването и затова понечва да превежда, да ощастливява. Но тези му усилия, дарбата всичко да чува - от гръмотевицата до покоя - не му позволяват да улови гласа на собственото си дете, което се задушава заради глухотата му, на жена си, която го обича, но с която той в решителните моменти губи чуваемостта, че дори и собствения си "автентичен", вътрешен глас. Или, телеграфистът успява в намерението си да приема чуждите съобщения като свои, но се проваля там, където трябва да разчете своите си съобщения и тези на близките си. Но все пак запазва убеждението си, че цел на думите е да предават любовта и да разкриват безмълвния си глас, който е посвоему човешки, запазва вярата си, че въпреки провалите най-важно е да бъдем отворени и да се вслушваме. Независимо какво и кого ще чуем.

Лаура Ескивел е съвременна мексиканска писателка със забележителен принос към латиноамериканската литература. Увлечението и по писането започва с пиеси за детската градина, в която преподава. Създава театрално и литературно ателие за деца, а по-късно навлиза и в телевизионния бизнес като сценарист на детски програми. Истинската литературна кариера на Лаура Ескивел започва като киносценарист. Тя е отличена с няколко награди и международно признание.

Първата и книга Като гореща вода за шоколад е повратна точка в литературата на деветдесетте години на 20-ти век и е преведена на 35 езика, като става най-продаваната книга в Мексико в продължение на 3 години и нарежда авторката сред големите латиноамерикански писатели редом с Габриел Гарсия Маркес, М. Варгас Льоса и Исабел Алиенде. Само в САЩ от нея са продадени над 2 милиона копия, а в списъка за бестселъри на New York Times присъства повече от година. Следващите и романи Малинче, Съкровени вкуснотии, Законът на любовта, Със скоростта на желанието имат подобен успех както сред читателите, така и сред литературната критика.

Лаура Ескивел е носителка на следните награди:

• награда Ариел на Мексиканската Академия за кинематография;
• награда Силвър Юго на Международния чикагски кинофестивал;
• награда за най-добър филмов сценарий на филмовия фестивал в Хюстън;
• през 1993 година в САЩ получава наградата ABBY - Книга на годината на книгоразпространителите;
• през 2004 година университетът във Верона и присъжда наградата Джузепе Ачерби;
• през 2007 година получава отличието Smithsonian Legacy Award от Smithsonian Latino Center.

Лаура Ескивел е сред основателите на Партията за демократична революция през 1988 година. През 2008 година се включва в групата интелектуалци, които взимат участие в Движението за защита на петрола, което с течение на времето прераства в Движение за национално възстановяване. Също така сътрудничи на движението Без царевица няма страна. През 2009 година е официалният кандидат за депутат от страна на Партията за демократична революция, Работническата партия и политическата партия Convergence. През 2009 година оглавява Генералната дирекция по културните въпроси в Койоакин.

Лаура Ескивел живее в град Мексико и понастоящем работи върху новия си роман. Основни теми в романите и са мексиканската история и култура, отношенията между половете и съдбата, за която казва, че е Пътека, която следваш и само ти можеш да решиш как да преминеш по нея. Житейският и принцип гласи: "Чувствам, следователно съществувам." Това, което я прави уникален автор обаче е нейното отношение към кухнята. Самата тя вярва, че кухнята е сърцето на всяка къща и източник на познание и разбиране, чиято основна роля е да доставя удоволствие.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg