"От нас, хората, изправени пред бездънната непонятност и възхитителната простота на живота, се изисква малко: да постигнем яснота относно себе си, относно съществуването, което ни прави човешки същества. Но нашето съществуване е всеобхватност, която лесно се постига. Търсейки нейното "ядро", ние не без удивление разбираме, че то се свежда до една дума - свобода.
За преживелите комунизма автентичната свобода е нещо непознато или пък е нещо, което си "представяме" съвсем непълноценно. Съществуването без свобода, в което се задушавахме десетилетия, ни откъсна от величествения универсум на свободата и ни запрати в задънени улици и тресавища, от които скоро няма да се измъкнем. Затова за повечето от нас свободата е дума, зад която нищо не стои, която е изпразнена от съдържание. Мнозина затова даже ненавиждат свободата, виждат в нея корена на бедите ни.
Но свободата поначало е живот, чиято загадка тепърва ще разгледаме, към чието тайнство все още ни предстои да се приобщим. И тъй като наука за свободата няма, а "технология на правенето й" не можа да бъде създадена, то от всеки от нас се иска сам да стъпи на почвата й, самостоятелно да проправи свой път към нея.
"Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия" е казал човекът, който наричаме апостол на българската свобода. Дали думите му важат с пълна сила все още, сега, в началото на третото хилядолетие?!"
Ангел Грънчаров