“Habent fata sua libelli”, т.е. „Книгите си имат своя съдба" (Теренций Мабър), Трафарентен, може би дори банален израз, но общо взето верен, както всеки човек си има своята съдба, така и написаната от него книга следва своя път. Сборникът, който читателят разгръща, не прави изключение от тази максима, която все пак е надживяла столетията. Това, което го отличава сред потока от книги (графоманството е отличителен белег на нашето време), е, че е дело на студенти. Наистина книги, онасловени „Студентски проучвания (изследвания)", не са непознато явление за българското университетско пространство. Както в близкото минало, така до известна степен и днес. И това не бива да ни изненадва. През 30-те години на миналото столетие Хосе Ортега-и-Гасет беше показал по един убедителен и, защо не, забавен начин, че човекът никога не е първи човек и, следователно, не може да започне отначало (за разлика от тигъра на испанския философ); той винаги ще бъде наследник на своите предходници, на лошото и доброто. Което те търпеливо са натрупали и са му предали. Дори в департамент „История на Културата" сборникът има своя предшественик („Студентски изследвания, Античност - Средновековие - Съвременност". София, 2002) и той би трябвало да бъде номер 2 в рамките на една амбициозна поредица. Която уверено гледа напред, стъпвайки на това, което вече е постигнато. Сякаш за да потвърди истинността на казаното от Бернар дьо Шартър (12 в.): „Ние сме джуджета, покатерили се на раменете на великани. Така ние виждаме повече и по-надалече от тях, но не защото нашият взор е по-остър или нашият ръст е по-висок, а защото те ни повдигат във въздуха и ни извисяват с цялата си великанска височина..."
Това е общото. Кое е различното между двата тома? Отговарям веднага: идеята за книгата, нейната подготовка и разбира се съдържанието и, но нека бъда малко по-обстоятелствен. Времето беше 2002 г,, студентите, в преобладаващата част, бяха първият и за съжаление последният випуск на закритата вече програма „Средновековна Култура", а мястото -моят Курс „Кръстоносните походи и Кръстоносната литература". В центъра на курса беше един от най-известните участници в Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен с прочутата му книга „Завладяването на Константинопол". Интересът на студентите към този изключително важен текст, който беше четен многократно, тълкуван обстойно и използван за основа при възстановяването на историята на Четвъртия Кръстоносен поход, завладяването на Константинопол и раждането на Латинската империя, бързо ни отведе Към идеята да подготвим една малка Книга с рефератите, написани от студентите, четени и обсъждани по време на заниманията; Книга, Която да бъде необичаен завършек на Курса и в същото време да отбележи 800-годишнината от завладяването на византийската столица от западните рицари (12 април 1204 г.).
Книги 
Рейтинг: 9.83 / 6 гласа 
