Книгата изследва т.нар. „народна история” в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на „автентично”, „предавано от поколение на поколение вековно знание”, според романтичната визия на ХІХ в. за „народния дух”. Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс – популярна книжнина – фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията” или (псевдо)историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за ... |
|
"Умът е безкраен; нито кръгъл, нито квадратен; нито голям, нито малък; нито зелен, нито жълт, нито червен, нито бял; нито горен, нито долен; нито дълъг, нито къс; нито гневен, нито щастлив; нито правилен, нито грешен; нито добър, нито зъл; нито пръв, нито последен. Всички буда светове са празни като пространството. Вътрешно нашата цендентална природа е празна и нито една дхарма не може да бъде намерена. Същото е и със същността на ума, която е в състояние на абсолютна празнота (т.е. празнота на не-празното)." Дадзиен Хуейнън В книгата са представени серия класически текстове от Чан: Даоюан. Записки на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Монографията разглежда въпроси, свързани с развиване на уменията да се възприема и да се създава текст, както когато се усвояват неговите категории, така и когато се извършват различни речеви дейности. Анализират се функциите на текста в обучението по български език и се предлагат технологични решения за тяхното осъществяване при развиване на комуникативната и на социалната компетентност, при създаване на емоционални и ценностни нагласи у учениците. Коментират се някои аспекти от рецепцията на електронен текст. Предлагат се методически идеи за работа по казуси и по проеки. Книгата е насочена към учителите по български ... |
|
Наказанието дойде преди престъплението. Сега е време за отмъщението. От автора на "Бъдеще" и трилогията "Метро". ... Психотрилър и криминална драма, "Текст" е модерна трактовка на отношенията между поколенията, история за невъзможна любов и закъсняло отмъщение. За големия град, който поглъща хората - и за телефоните, които поглъщат души. Нова посока за Дмитрий Глуховски , световноизвестния автор на трилогията "Метро", романите "Здрач" и "Бъдеще", сборника с разкази "Разкази за Родината" и други. Наказанието дойде преди престъплението - а сега е време ... |
|
Съставител: Орлин Тодоров . ... "Погледът назад ме връща в различни периоди - от период на неглижиране и отричане на ролята на психичното здраве, през разбирането, че психичните проблеми при децата са само в резултат на незрелостта им, през период на тежка стигма до драстична промяна на родителстването и фокусиране върху постиженията в наши дни. Видях много болка в очите на родителите, много възложени надежди, усетих тежестта на отговорността, но никога не се усъмних, че родителите винаги имат желание да направят за детето си най-доброто. Това желание не винаги може да се реализира поради огромната трудност и ... |
|
Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
|
Книгата е посветена на агиографски повествования за светци мъченици, включени в южнославянски календарни сборници от XVІ – XVІІ в. В основата на изследването стои известният, но неиздаден все още ръкопис №1039 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Той е датиран от средата на XIV в., но редица негови особености говорят за архаичен първообраз, който може да се свърже с книжовната дейност в България през X в. Ето защо ръкописът представлява изключително ценен паметник, съхранил старинен пласт от преводната ни агиография. Книгата се състои от две части: монографично изследване и критическо издание. В първата ... |
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
"За влюбването, което е извънмерна еуфория, която няма нищо общо с реалността и затова искаме то никога да не свършва. За любовта, която е едно от най-силните вдъхновения на живота, но не е лесна работа. За онова, което чувстваме, но премълчаваме. За всичко, което бихме искали да изкрещин, когато вече няма кой да ни чуе. За страховете. За копнежите. За срама. За нежността. И за всички останали неща, които доказват, че няма как да се изложиш, когато става дума за любов. За теб." Яна Борисова "Няколко текста за любовта са гласовете и историите на различни мои герои, които изпитват нужда да говорят за любов. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Теоретични пространства". ... Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане). Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915 - 1926) от най-интензивната работа на Фройд и - освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата - са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината. "Преходността", "Траур и меланхолия", & ... |
|
Съставител: Александър Кьосев . ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |