В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |
|
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
|
"Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата и, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето и милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново... Мога, но не искам. През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, ... |
|
|
"...При живото общуване с Любен Петков веднага правят впечатление няколко неща. Първо, той умее да разказва, но умее и да слуша. Второ, не говори само за собственото си творчество - недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат. Трето - изглежда удивително бодър, от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта. А това по мое мнение е дар, присъщ само на мъдреците. Четвърто - изглежда удачно и на жълтите павета, и по странджанските чукари. Роден е в странджанското село Крушевец на 3 юни (когато в съседното селце нестинарката Керка играела в огъня); пише за малки и големи. Отличаван е с ... |
|
|
Весела Люцканова е автор на над 30 книги - романи, разкази и новели. Носител е на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на изд. "Хр. Г. Данов" за романа "Щъркели на леда". През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научно фантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици. През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро ... |
|
|
"Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални ... |
|
|
Откъде идва страхът и възможно ли е той да бъде победен? Съществува ли изборът въпреки предопределеността на съдбата? А може ли в отговора на тези въпроси да се включи и рецепта за приготвяне на омлет? "Разговор от живота" е авангардно четиво, което ни напомня колко ценно е времето за човека. Двама души се срещат на неизвестно място при неясни обстоятелства. Те нямат имена, лица, минало и бъдеще; не очакват нищо и никого. Краткият им диалог неусетно прераства в дискусия, лавираща между екзистенцията и битовото, между възвишеното и прозаичното. Симеон Илиев е роден през 1975 г. в град Харманли. Автор е на ... |
|
|
"Опит за екстаз" е необикновен роман - препускаща по страниците щафета от ситуации и парадокси, които авторът, Димитър Бочев, противопоставя на всички унаследени нормативи, закономерности и клишета. Това не е книга, която робува на статуквото. Езикът на Димитър Бочев е напевен, с уникален ритъм и удря право в сърцето. Не се опитва да дава отговори, а провокира читателя да тръгне към нови, необятни и рисковани пространства. Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта и характера, между морала и изкушението, между Божието и людското - героите на "Опит за екстаз" търсят в ... |
|
|
Книгата Прегръща те сова е сборник с разкази и стихотворения, предназначен да разпръсне, изтанцува и преразпредели тъга и гняв, да намери красивото, което може да крепи жени, които търсят нови пътища към истината. В заблудата на материята истините са различни в различните очи, но всъщност истината е една - на Бога. Никакви отговори няма в книгата, а само търсачество на истини. Любовта е път, истините са пътища, осъзнатостта е път. Да може да различиш какво причиняваш на себе си и защо, какво причиняваш на другите и защо - може би това е мъдрост. Да се избяга от емоциите и страстите, защото те са причинени от материята, е ... |
|
|
"След предишната шахматна книга 32 бели полета тук, на вниманието ни, са представени 32 черни полета. Противопоставянето на белите шампиони с черните не-шампиони е колкото необходимо, толкова и привидно. Доколко бялото е бяло и черното - черно? Някои от най-знаменитите случки в историята на шахматната игра са свързани не с грандиозен успех, а с наглед малки, но запомнящи се житейски епизоди. Те разкриват не само участниците в тях, а епохата с нейните ценности. Оказва се, че черното всъщност не е само тъмно, бялото не е само светло, че и двете имат своята пъстра и многоцветна красота. Всичко това е разкрито по ... |
|
|
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
