"Гротеската не е хапка за всяка уста и по тази причина само хора с вродено чувство за хумор я преглъщат с наслада." Илия Кадинов "Кривогледов беше широкоскроена душа. Тази широта се дължеше най-вече на неговите възгледи и на кройката, с която бе отмерен още на небето. И рече Бог: "Да бъде Кривогледов!" и така той се пръкна на небето. Имаше върховен Божествен промисъл, вложен в тази небесна твар, но този промисъл тепърва щеше да се прояви. Кривогледов беше много нещастен от факта, че очите му се разминаваха, с което се различаваше от всички останали ангели на небето." Из книгата ... |
|
|
Тази книга е за два вида читатели. Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали. Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване - само отворени очи и любопитство. С "По дигата& ... |
|
|
Свитък първи от "Ерик. Сказание за силата". ... История за Ерик - малкият войн, изправен от съдбата срещу целия студен и враждебен свят - с ясен поглед и чисто сърце. Сам със своя меч и своя дълг - обет към неговия баща Едсгар - великият войн на могъщия Север. ... |
|
|
Къси разкази с неочакван край, неочаквани продължения и преплитане на действителността и конструктите на идеите."Духът на Иван бродеше от незапомнени времена на прага между света на мъртъвците и този на живите. Той бе принуден да изпълнява важната задача да плаши живите и всяка година в определени дни като Вси светии, Сирни заговезни и други празници ставаше особено активен, не защото му беше особено приятно, а защото нямаше много голям друг избор. Той изпълзя изпод един голям крайпътен камък, където му бе приятно да се крие и тръгна по улицата. Край него минаха деца облечени като кукери, които подрънкваха с едри ... |
|
|
Ина Иванова разказва какво се случва между отварянето и затварянето на клепачите. В рамките на този миг светът губи крехкото си равновесие, а човек вижда успоредни светове, среща непознатите души в себе си. След този миг всичко продължава да бъде същото. А всъщност не е. Нещо дразни погледа на човека. Като мигла под клепачите. Знак, че е видял. Ина Иванова е родена през 1975 година. Автор е на сборниците с разкази "Право на избор и други проклетии" и "Името на неделята", както и на романа "Кар танеси" (електронна книга). ... |
|
|
Аз съм свързан с един ангел някъде там, в невидимото. Каквото и да сторя, винаги мога да го почувствам, дори да поговоря с него. Аз съм част от него, но Аз не съм Той. Моето физическо его един ден ще умре, но Аз няма да умра, защото Азът ми не е сегашното, временното, а е онзи, с когото съм свързан и го наричам ангел хранител. Той ме обича и се грижи за мен - моето сегашно его, което копнее за безсмъртие. Послания от романа Почувствах се щастлив и свободен. С мен се беше случило нещо вълшебно и аз знаех, че не се иска от мен да мисля защо се е случило. Аз само имах избор да го приема или отхвърля, но и в двата случая ... |
|
|
"Каменният град" е сборник, включващ разкази и публицистика. Първата част съдържа 10 избрани разказа, които представят различни гледни точки към заобикалящата ни действителност в духа на критическия реализъм и бичуват недостатъците на нашата съвременност. Написани са увлекателно, с характерната стилистика на епохата. Втората част включва избрана публицистика от юридическия сайт на авторката, където разглежданите теми за домашното насилие, семейните отношения и сложността на връзките е разширена в психологически, юридически и социален аспект. Мариана Праматарова е родена в гр. Панагюрище, Пловдивска област. ... |
|
|
"Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове - дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело "Отклоненията"! Борис Минков "Отклонения наесен" като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни ... |
|
|
"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |
|
|
Тоталитарен роман."Прието е в различните видове публикации, когато нещо трябва да се обясни или разясни, съответният текст, съпроводен с някакъв указателен индекс - най-често звездичка, да се изписва под черта в буквалния смисъл на думата. Изтегля се една черта най-отдолу на страницата, като се оставя място и за добавката, която популярно се нарича "бележка под черта". В английския ѝ викат "фуднот", което при чепат превод означава нещо като "бележка долу в/под краката", в немския ѝ казват "фуснове", което означава същото, а на руски е "сноска", което ще ... |
|
|
Атанас Тенев е роден през 1952 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "П. Хилендарски". Един от основателите на първата частна книжарница в България след промените. Водещ на телевизионното предаване за литература "Книжарницата" по Пловдивската обществена телевизия. През 1996 г. излиза дебютната му книга с миниатюри "Без време и място" (ДИ "Хр. Г. Данов"), а през 2001 г. - романът "Понякога" (изд. "Аргус"), номиниран за награда "Пловдив". Продължава да живее и работи в родния си град. "Експериментът в романа "Лека нощ, Хамлет" ... |
|
|
Страхът е в нас, дори да не го усещаме съзнателно, готов с единствената си благородна мисия да ни защити в оцеляването. Точно тук, обаче, дяволът е скрит в детайлите. Често ние осигуряваме условия, в които той, вместо да закриля в името на живота, ни пази от самия живот. Тогава страдаме от различни безименни болести, които не са съдба, а последица от болестта в обществото. Можем ли обаче да се научим на доверие в едно общество, което ни желае доброто, а спира растежа на личността, сливайки я с масата? Или пък в друго, където хората са толкова загрижени за вечния си живот, че дори не забелязват как земният минава ... |
