Книга със стиховете на Галина Златарева и маслени картини върху платно на Пеньо Иванов."Стихове пиша от доста години та и до днес, но все не се решавах да ги публикувам. Кураж ми дадохте вие, читателите на моите романи. Пращате ми отзивите си като на човек, когото чувствате близък, и без притеснение споделяте мислите си. Това ми създаде усещането, че няма прегради между нас. Зная, че едни ще харесат стиховете ми, а други не, защото тухличките в градежа на всеки творец са различни. Пиша така, както го чувствам, и не се водя от правила и моди. Това ми дава куража да разтворя за всеки от вас страниците на тази книга. ... |
|
Поезията създава норми в пустотата на бялото очакване и е необходимо гласовете, които съдържа, да имат комплексни функции, за да може да заговори за духовния излаз и за оцелялото, защото човек се намира непрекъснато в своеобразно постсъстояние, както е постмодернизма. Човек реставрира в момент след отминаването на поредната буря. Постмодерният човек говори за оцелялото в своя вътрешен свят и в света около себе си. Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
През 2020 г. Ковид 19 отнася бащата на Амели Патрик Нотомб, с когото тя не успява да се сбогува. Прави го по-късно с романа Първа кръв, изразявайки своята дълбока почит към дипломата от кариерата и превръщайки трагичното събитие в силно литературно произведение. Под формата на разказ на самия Патрик Нотомб дъщерята разказва живота му от дете до първия му дипломатически пост и свързаните с него събития. Разказва и за рода му, без нищо да му спестява - надменния дядо, отсъстващата майка, жаждата и глада, ледената зима в Ардените... Прави го с любов и хумор, с уважение и ирония, с всичко онова, което характеризира тази ... |
|
В романа, както е типично за Фриш, водещо е намирането на собствената идентичност, този път дори по-интензивно, отколкото в другите романи. Изпробвайки във въображението си различни ситуации като един от тримата действащи лица в романа, лирическият Аз търси собствената си идентичност. Но той е разделен на ролите на Гантенбейн, Енделин и Свобода. Отправната точка е преживяването на една неуспешна любовна връзка. Най-яркото разцепване на лирическото его във въображаема личност изглежда е въплътено в образа на Тео Гантенбейн, който под прикритието на престорената си слепота успява да запази брака си с актрисата Лила. Макс ... |
|
Да работя за него е просто едно малко предизвикателство... или поне така си мислех. Той е взискателен и властен, а аз нараних безобразно егото му... но незнайно защо той все още ми предлага работата на мечтите ми. Коул Ланкастър е прекалено красив, за да е истински. И тотален шеф от Ада. Но напълно отдаден баща за своята дъщеря, която единствена го кара да се усмихва. Сигурна съм, че мога да се справя с постоянното му мръщене и ледени погледи в офиса, предвид щедрата заплата... Какво като не може да ме понася?! Но понякога и аз греша. И изведнъж, на бизнес пътуване до едно райско кътче, пред мен се разкрива един тотално ... |
|
"Една бляскава звезда на литературния небосклон угасва страшно рано, но завинаги оставя ярка следа в историята на френската и световната поезия. "Поетът на поетите" Жюл Лафорг (1860 - 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за ... |
|
"В ръцете си държите книга, която е магическа. Ще я прочетете наведнъж, но със сигурност не веднъж. Ще попаднете в светове, в които ще се усещате като Алиса в Страната на чудесата и ще се питате накъде ви водят: Нагоре ли? Надолу ли?... Светове, изтъкани от много истина, болка, пеперудени облаци, люлки от змии, студени кралици, самотни ездачи и приказни герои. Закъде без капризната Госпожица Рут, затворена в комфорта на лъжливото си царство, и Мартин Идън, това момче мечтател? Всички те ще оживеят по невероятен и напълно различен начин, за да ви накарат да усетите силата на бунта на едно смело сърце, което не се ... |
|
Книга четвърта от поредицата Заветът от Дженифър Л. Арментраут. ... Смъртта не е единственият начин да слезеш в Подземния свят, но е най-безопасният. Любовта винаги е била по-силна от съдбата и Ейдън е готов да воюва с боговете - и със самата Алекс - за да я върне. Боговете са убили хиляди и биха могли да унищожат цели градове в стремежа си да попречат на Сет да отнеме силата на Алекс и да стане всемогъщият Богоубиец. Но прекъсването на връзката на Алекс със Сет не е единственият проблем. Има няколко досадни малки вратички в цялата теория за Аполион, който не може да бъде убит, а единственият човек, който може да знае ... |
|
Можеш ли да пазиш тайна? Израснах, вярвайки, че истинските любовни истории те изправят пред огромни изпитания, за да докажеш, че си достоен. Когато заживях в своята лична изопачена приказка, бях млада и наивна. Поддадох се на изкушението и нахраних звяра, който ставаше все по-жаден с всеки удар. Трипъл Фолс изобщо не беше това, което изглеждаше. Същото се отнасяше и за мъжете, които ме взеха под крилото си. Но за да ги запазя, трябваше да бъда част от техните тайни. Тайни, чието опазване ни струва всичко. Това е разликата между измислицата и реалността. Не можеш да изживееш собствената си любовна история отново, защото ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
Книгата Прорези на Стоян Сгурев показва как от драматичната борба със себе си той е родил завладяващи и смислени духовни послания, облечени във формата на органична поезия. ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |