"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
Един различен роман за "библейския" свят и след това. Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на "богоизбрания" народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите: Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной? Защо и как така Иисус Христос не е християнин? Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей? Имало ли е "Античен Холокост" и защо Хитлер съвсем не е прецедент? ... |
|
|
"Здравей, Дневнико!", първата книга на Габриела Маджарова, e адресирана към младите жени в България, които не се задоволяват със сивото ежедневие и мечтаят като нея "да гледат през далекоглед хоризонтите на живота". "Здравей, Дневнико!" е летопис на едно пътуване по кръсто(но)сните пътища на живота. Първа среща с авторката Габриела Маджарова, която споделя сърцето си, борбите си и мечтите си "между две корици"."Ако четете "Дневника" на Габи, няма да сте ѝ просто на гости. Ще се почувствате у дома. Тя ще ви нагости с "вълшебен сок за доброта". И после ... |
|
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
|
Съставител: Кремена Димитрова. ... "Ако дядо Коледа има библиотека, това "Коледно чудо" ще присъства в нея. Защото сигурно и на него му е омръзнало да го свързват само с елхички, звезди, чорапчета и прасета. В тези дни отваряме сърцата си за вдъхновението, честваме новото начало и известяваме готовността си да бъдем по-добри, по-искрени със себе си и с хората около нас (неслучайно една от версиите за произхода на думата "Коледа" е от латинското calendae - "тези неща, които трябва да бъдат известени", оттам името на Календите, първите дни от всеки месец). На страниците на "Коледно ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
|
Книгата разказва за Сатаната, който преди много векове създава собствена нация и проследява нейното развитие. Това е история за съдбите на много хора, нации и държави, погледнати през призмата на философията, морала и етиката. Книга с драма, дълбоки мисли и дилеми, за вечната борба между Бог и Злото. Човечеството има история, историята има човечност. Книгата е смесица от мрак и светлина, от надежда и безнадеждност - като самия живот. Тя разтърсва ума ви и ви задава фундаменталния въпрос: "На чия страна сте?". ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
Един престъпен главатар, чиито усмивки никога не вещаят добро, а властта му се простира от най-опасните столични бордеи до кулоарите на императорския дворец. Един преследван от демоните на миналото си магьосник, с измамно младежки вид, но обладаващ могъщи способности. Един наемник, говорещ перфектно езика на стоманата и редовно надничащ в очите на Жетварката. Една низвергната принцеса от Севера, която им е достоен съперник по смелост и ум. Един разказ, една новела и един кратък роман, решени в най-добрите традиции на жанра "Меч и магия". Димитър Цолов е роден в Деня на детето и този факт обяснява упоритото ... |
