"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
Двама растат под един покрив, но ги чакат различни съдби – Филимон ще бъде господар, Онисим - роб. Но нито господарят е съгласен да бъде господар, нито робът – да бъде роб. Стари истории? А не е ли така и днес? Не продължаваме ли да се мъчим да бъдем господари и да правим другите свои роби? Спокойният живот внезапно си отива и робът побягва, за да търси свобода, а господарят го гони, за да го спаси. Нещата не се развиват според очакванията. Робът ще сътвори много пакости, господарят няма да може да го предпази от тях. По пътищата двамата намират любовта, разочарованието, загубата... Но и нещо, за което не са подозирали. ... |
|
Внимавайте със старите вещи на дядо си! Може да има нещо, което да промени живота Ви. Станали сме много високомерни към хората преди нас. А те май не са толкова глупави, колкото ги мислим. Старите книги не са толкова наивни. Там, между пожълтелите им страници, се крият отговорите на нашите въпроси. И то отговори, без които животът ни би останал бездарна цапаница. Понякога трябва да се върнем назад, за да имаме място за засилване. Иначе трудно ще прескочим пропастта, отвъд която започва бъдещето. Прогресът не се състои само в гледане напред, а и в опознаване на миналото. Нали не ни се иска нашите потомци един ден да ... |
|
Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги "Пробвам историите като дрехи", "Упражнение върху чучело" и "Мириси и гледки" и на монографията "Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази". Живее в Русе и преподава литература в Русенския университет "А. Кънчев". "Можем ли да наречем разказите ... |
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век. Философското му образование в СУ "Св. Климент Охридски" не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. Има два романа "Късна жена" и "Лунен купол", в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките. Стоян Пенчев е написал превъзходни разкази. Той владее думите, умее да описва картини и хора пестеливо, но точно, като гравьор, знае как да усили простата случка до човешка съдба, знае как да ... |
|
Легендарният барабанист на „Цепелин” се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър убива неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си, той става подвластен на зловеща демонична сила, изпълзяла от смрадните дълбини на Ада... Един писател, минал през ада на комунистическите затвори, тръгва по следите на сталиновия Гладомор над бесарабските българи. За да чуе потресаващи истории за канибали, но и да съпреживее едно истинско чудо... Бивша партийна секретарка става екстрасенс, а чрез нея извънземна цивилизация убеждава Генералния щаб на Българската армия да разработи операция „ ... |
|
„Благосклонната чума” е роман антиутопия, красива алегория на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината. История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава, когато сме намерили себе си. В този свят всяко дете знае от малко, че един ден ще остане без родители. В този свят детето от малко е обучавано да се справя само с живота. В този свят детето един ден започва да живее самостоятелно... още докато е дете. Защото в един хубав ден родителите му получават призовка, че трябва да го напуснат и никога повече да не се връщат при него, ... |
|
"Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата." Любомир Николов "Майсторска книга: такава сигурност на почерка, при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране, е нещо твърде рядко. Усетът на Любомир Николов за социалната и политическата нищета на съвременността никога не затъва в дребнавост, а напротив, винаги съумява да отвори прозорец отвъд нейните ограничения. Финалът на разказите е почти без изключение с характер на „озарение“, бърз, ... |
|
"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |