Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис. Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт, Медии, Сянката, Макиаж, Плацента, ... |
|
|
Подир сянката на кондора е разказ за едно епично, двумесечно, кошмарно-комично, 6 000-километрово пътуване по гръбнака на Южните Анди, от Сантяго де Чили, през Боливия, Перу, Еквадор и Галапагос, до Богота, Колумбия. Без маршрут, план и резервации. А както бързо става ясно - и без адекватна подготовка. Смелият пътешественически екип се състои от майка и дъщеря, и двете известни с огнен балкански темперамент и несъкрушим източноевропейски инат, както и с противоположния си подход към предизвикателствата на живота по принцип, и пътуването в частност. Двете покорителки на света следват сянката на легендарния андски кондор, ... |
|
|
Съставител: Светлозар Желев. ... "Любовта е неразбирана, неразбрана и много често неразбираща. Любовта е нещото, което търсим, за да запълним вътрешните си рани, разломи или просто липси. Любовта ни кара да се усмихваме, кара ни да страдаме, любовта никога не ни е достатъчна, любовта никога не може да бъде обяснена. Няма нищо по-силно от това да се оставим на любовта, да оставим да ни превземе, да ни изпълни, да ни накара да се слеем с всемира, който пък от своя страна е концентриран в един човек, в едно нещо, в едно същество, което обичаме. Любовта има много природи, има плът, има дух, има слова, има светлина, има ... |
|
|
Богове и демони отново нареждат смъртните си пешки на дъската, но в тази игра играчите са повече от полетата на масата. Съдбата не само на Киберия, а на цялата Вселена, е заложена на карта. Заровете са хвърлени и всички правила рухват, стари съюзи се разпадат и нови се създават. Двама братя в края на юношеството са изтръгнати безмилостно от корените си и са захвърлени насред шеметен водовъртеж от убийства и магия, тайни заговори и висши интриги. Съдбата им неусетно се преплита с тази на две млади момичета, въвлечени в същата кървава буря, а на всички тях провидението е предначертало пътищата много преди да се появят на ... |
|
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
|
"... – Глупак си ти, мой човек, и неук при това. Не знаеш историята - обади се гардеробът Спас. – Нашият бивш цар Симеон Втори също катастрофира в политиката, но не се е нарекъл "Катастрофирал". Дядо му Фердинанд навремето предизвиква две национални катастрофи, но и той не се нарече така. – Не са се сетили. Хитрият политик извлича дивиденти от всички ситуации, дори и от фаловете - отвърна Мрав Втори. – Тези не ми ги разправяй. Принципът е: граби и бягай! А те двамата - дядо и внук - го направиха много добре." Из книгата Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и ... |
|
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
|
|
"Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало - в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ... |
|
|
Главната героиня Дамяна е на преклонна възраст. Тя е жрица на дома, свято привързана към обичаи, двор, роднини. Заедно с мъжа си построяват хубава къща, в която обаче щастието не се заселва за дълго. Тя е принудена да живее под един покрив със своя внук Нойо, който отхвърля житейските ценности. Против волята ѝ разпродава имот, създаван от поколенията преди него. Една мечта осмисля съществуването му - да замине за чужбина и да забогатее. Когато идва тоя час, съдбата обаче решава друго... Небесен огън представлява колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на неуспели хора, които обаче са съхранили в ... |
