"Щастливи ли сме" е емоционален диалог между двама мъже от различни поколения, но еднакво отритнати от съвременното общество. Петдесет и пет годишният инженер Благой Трендафилов, израснал в тоталитарно време, и младият, току-що завършил университета Христо Гюлмезов са уволнени от работа, изоставени от жените и приятелите си, защото осъзнават и почитат общочовешките ценности. Търсейки причините и смисъла на всичко, в един зимен ден двамата се впускат в страстен диалог, който кара читателя да си зададе въпросите "Какво е щастие" и "Дали наистина сме щастливи". Защото щастието е в нас и само ... |
|
Старинни легенди, преразказани за млади читатели. ... Разгърнете тази книга, чуйте - легендите говорят. Разказват за безпаметна любов и за грозни предателства, за геройски битки, за изкусни стрелци, алхимици и храбри рицари, за приказни дворци и замъци, за страшни дракони и за вечната борба между доброто и злото. Не всички описани личности са действителни, някои са плод на фантазията на безименните автори, ала нали приказният елемент е характерен за старинните предания, послужили за основа на всички легенди? Обединява ги едно: те са неумиращи и се предават от поколение на поколение. Някои са прославили градовете и местата, ... |
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
"Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. "Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада" във всички случаи ще допринесе за ситуирането ни световната карта, ще заглуши страховете ни и ще увеличи надеждите ни. И в крайна сметка, ще ни помогне да открием себе си като нация, която е в Европа, но сякаш отказва да повярва в това, скептична е към цивилизационното си ... |
|
"Главен изпълнителен директор" е финалист в състезанието за дебютен роман "Ръкописът" на "Българската национална телевизия". ... Роман за постиженията и съмненията на хора, тръгнали към големия успех в кариерата. Това е разказ за амбицията. Българинът Александър Байлов е расъл с два чифта обувки, но с поглед вперен в най-високите корпоративни върхове. Той достига челното място в могъща британска информационна компания. Отваря голям офис в България, където с новаторските си идеи и по-евтината работна ръка се надява да превърне компанията в лидер. В новия офис срещаме млада двойка, която ... |
|
Роман за взривяването на мавзолея. ... Неколцина млади българи, затворници в Софийски Централен затвор през 2001 г., се решават на дръзко бягство. Мисия, както сами го наричат. Докато останалите затворници са на разходка в карето, те "открадват" затвора, превръщат го в летящ кораб и поемат към Афганистан. Целта им е да пленят някои от най-ценните ислямски светини, да се завърнат с тях в България и оттук вече - с този върховен залог в ръцете си и ангажирайки ООН и ЕС - да поставят строги условия не само на талибаните, но изобщо към ислямските фундаменталисти. Мисията е неуспешна, "корабът-затвор" се ... |
|
Разказите на Георги Алексиев, поместени в настоящия сборник, могат да бъдат възприемани и като реплика към онези, които са побързали да го забравят. Тази реплика ни напомня, че отвъдното не е гробище, а убежище на писателя, негова неизменна позиция, негова огнева точка. Приживе авторът на трилогията „Кръстопът на облаци“, „Духовете на Цибрица“ и „Горещници“ получи заслужени адмирации за успешното приключение в тайнството на магическия реализъм. По-късно той успя със следващите си произведения да провокира и предизвика демоните на съвременното политическо противопоставяне, заченати в омраза, нетърпимост и пословична ... |
|
Интересна е съдбата на тази книга. Завършена през 1956 г., в условията на яростно пропагандирания по това време атеизъм, подобна "опасна" литература е нежелана. Дори от издателството на Светия Синод. Самият патриарх Кирил препоръчва на автора "благовремие за издаването ѝ". В писмо до автора от 1957 г. Димитър Талев пише, че "това е ценен труд, написан грамотно и с жив усет за поезия, а също и за историческа правда. Отнесох се до компетентни люде с надежда ръкописът да стане книга". Това се осъществи едва след 44 години от издателство "Летера". "Старинни черкви в Пловдив& ... |