Васил Кинов (1940-2010) е завършил славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в БНТ, „Българска кинематография“, в. „Земеделско знаме“, в. „Век 21“, Столична библиотека. От 1992 г. до 1996 г. е културно и пресаташе в посолството ни в Полша. За преводи на полски писатели е награден с отличието „Заслужил деятел на полската култура“. Автор е на двайсет и седем белетристични книги. Превеждан е в единайсет страни. „Писма до мен“ е последната му книга, която излиза посмъртно. ... |
|
|
Владимир Свинтила (1926 - 1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. Кладенецът на мълчанието, Изток - Запад, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга. Един от неколцината представители на ... |
|
|
Интересна е съдбата на тази книга. Завършена през 1956 г., в условията на яростно пропагандирания по това време атеизъм, подобна "опасна" литература е нежелана. Дори от издателството на Светия Синод. Самият патриарх Кирил препоръчва на автора "благовремие за издаването ѝ". В писмо до автора от 1957 г. Димитър Талев пише, че "това е ценен труд, написан грамотно и с жив усет за поезия, а също и за историческа правда. Отнесох се до компетентни люде с надежда ръкописът да стане книга". Това се осъществи едва след 44 години от издателство "Летера". "Старинни черкви в Пловдив& ... |
|
|
"Преди няколко месеца препрочетох тази книга. Не бях я чела от първото й издание през 1936 г. Не очаквах толкова да ми хареса. Твърде много писатели заявяват, че не могат да осъществят напълно намеренията си, и че творбите им са в известна степен недовършени. Не споделям това мнение и според мен то е извинимо само за начинаещи, защото никой не се ражда с "талант", т.е. уменията трябва да се придобият. Писателите се създават, не се раждат. По-точно писателите сами се създават. За "Ние, живите", първата ми книга (и в по-малка степен за творчеството ми преди "Изворът"), смятах, че ... |
|
|
"Подозирам, че след излизането на литературната анкета, най-често задаваният ми въпрос ще бъде: А защо избрахте Кирил Кадийски? За посветените е ясно, но тъй като те стават все по-малко и малко, предпочитам да отговоря още сега. Първо - защото той е не само най-колоритният представител на нашето поколение, но и най-стойностният, най-завършеният, най-цялостният. Второ - защото за мен Кирил Кадийски е между най-значимите български творци и съм убеден, че времето само ще препотвърждава тази моя оценка. Трето - защото, бидейки измежду най-ярките посланици на българската култура по света, той е от малцината наши ... |
|
|
Вторият том от съчиненията на Кирил Кадийски съдържа неговите есета, размисли, стихотворения в проза, размишления върху литературното творчество и върху отделни автори, интервюта."Кръвната, органичната свързаност на човека с неговата люлка - Земята, а заедно с това и неудържимото влечение към мамещите дълбини на Космоса; непостижимото, животворящо слънце - бог, но и вътрешното слънце на духа; чудото на битието в звездните сияния, но и в не по-малка степен и в хармоничната избистреност в музиката на птичите криле, диханието на тревата, усмивката на цветето; любовта на човека и неговата омраза, страха от самотата и ... |
|
|
Предлаганите в тази книга текстове са писани по различни поводи, възникнали през последните десетина години. Запечатали частица от опита ни, те се превръщат във фрагменти от общата панорама на времето, през което ни се наложи да преминем. Защо и как се стигна до тук? Станалото резултат на субективни грешки ли е, или на обективни закономерности? Отрицанието на предишното опрощение ли е на собствените ни отговорности за него? На тези и на още много други въпроси авторът търси отговор, предлагайки една от възможните гледни точки към процесите, без да претендира, че тя е най-точната, но вярвайки, че е близка до преживяванията ... |
|
|
От Багдад до Ню Орлийнс - мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом! Тайни на бандата във Вашингтон, които няма да научите от новините в 22 часа! ... В своята най-провокативна и язвително смешна книга Грег Паласт, автор на световния бестселър "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари", още веднъж ни дава сензационните последни новини, които големите медии няма да отразят. Изравяйки купища документи, белязани с гриф "Секретно" и "Поверително", Паласт осигурява най-новите поверителни истини за тайните планове на Буш да завладее иракския петрол; измамата, планирана за ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... В този том, драги читателю, ти предстои среща с една от най-удивителните книги на гениалния руски писател Николай Василиевич Гогол. Прочутото писмо на Висарион Белински до Гогол, за публичното четене, на което са изпращали на каторга, е по повод именно на тази творба. Историята знае и оценява. ... |
|
|
Авторът на книгата, един от организаторите на убийството на Троцки, на мрежата от съветски агенти в САЩ и Западна Европа, на атомния шпионаж, "главният диверсант и терорист на Съветския съюз", както го наричат, генерал-лейтенант Павел Судоплатов е работил 32 години в органите на държавна сигурност на СССР. През 30 -те години е заместник-началник на Външния отдел на НКВД. През войната е началник на Четвърто (разузнавателно-диверсионно) управление на НКВД-НКГБ. След войната оглавява специална група на МГБ, заместник-началник на Първо (разузнавателно) главно управление на МГБ. След падането на Берия 15 години ... |
|
|
България през погледа на германски дипломат ... Ще прочетете тази книга с любопитство, гняв или одобрение – но не и с равнодушие. Интервюираните германски дипломати са в позиция, която не предполага излишна дипломатичност. Затова говорят за България и нейния преход откровено, в широкия диапазон между харесването и критиката. А журналистката от „Дойче веле” Румяна Таслакова пита смело и слуша внимателно; не крие позицията си, но я затваря в ясни и категорични въпроси. 160 страници, зад които стои голям изследователски труд – точен и по немски добросъвестен. Ще прочетете тази книга на един дъх – така, както родител чете ... |
|
|
Случайно запазени писма и други документи представят картина за живота на едно семейство, характерна за част от българското общество между XIX и XX век. ... |
