Полковник Колю Русев е роден на 14 август 1923 г. в село Вишовград, Павликенско. Завършва средно образование в Павликени. Командир на Павликенската партизанска чета от Горнооряховския отряд, а след 9 септември 1944 е основател на доброволческата дружина. Като взводен-командир доброволец участва в отечествената война. През 1945-1947 е ръководител на демократическата младеж в Павликени. От 1948 е на действителна военна служба. Завършва Висшата военна академия "Г.С. Раковски". От 1950 до 1986 работи в разузнавателната служба на МНО. Военно аташе е в Египет (1961-1964) и в Ирак (1977-1982). ... |
|
"През изминалите шест години след излизането на книгата ми "За възрожденско Банско, София и света" често сядах пред белия лист и дописвах онова, което тогава пропуснах. Връхлитаха ме мисли и емоции за недописани страници за рода ни, за водещите фигури в него - братята Лаврентий, Хаджи Вълчо и особено за малкия им брат - чудотвореца свети Паисий Хилендарски, написал великата "Славянобългарска история". За новите клони в голямото ни родословно дърво, за тристагодишния корен - Хадживълчовата къща, преживяла много превратности, но оцеляла. Разказвам за много факти и спомени в тази тристагодишна ... |
|
Книгата, наречена "Пловдивска Библия". ... В своята знаменита книга пловдивският летописец Никола Алваджиев сладкодумно разказва как е изглеждала днешната Европейска столица на културата в началото на миналия век, как е протичал градският живот по онова време. Вече четири десетилетия след първото и издание, читатели, журналисти и литературоведи продължават да сочат Пловдивска хроника на Алваджиев като най-популярната книга в съвременната пловдивска летописна школа. "Голямата особеност (и голямата хубост) на тази книга е, че без да е хроника, летопис, роман или научен труд, тя обединява хрониката с ... |
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получава стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за "Ecole normale superieure". Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което ... |
|
Съставител - проф. Драгомир Драганов. Всичко от архивите по идеята "България - 16 -а република на СССР". ... В сборника са събрани всички официални документи (стенографски протоколи и записи) от пленумите на ЦК на БКП, на които през 60 -те и 70 -те години на ХХ век се е обсъждала идеята за "сливането" на Народна република България със СССР. Включени са и документи от заседания на Политбюро на ЦК на БКП, на които е била обсъждана темата. Всички документи са представени в автентичния им вид, без редакторска, коректорска или каквато и да е друга намеса. За съжаление, продължителния им престой във ... |
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите "пет-минутки". Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет ... |
|
"Тази книжка се получи от съприкосновението ми с феномена Вапцаров. След особения като жанр "Третият разстрел" от 1993 г. Мартин Георгиев се поизплаши и спря. Той искаше да каже всичко. Заглавието, а и съдържанието на книгата (първа) дават заявка за довършване. Нещастията, които после му се струпаха на главата, си обяснява най-вече с тази си дързост. Заех се да продължа." Евгени Христов ... |
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |