Не е за вярване, но Царят видимо е ядосан. Изчезнала е благостта от лицето му - меките благородни черти, които са призвани да излъчват господарска любов. Но любов само за умерено вдигнати нагоре глави, мислещи правилно. И още по-правилно действащи. Вестникът е сгрешил. Вестникът! Ах, този вестник! Как си е позволил? Вестникът е ядосал Неговото Величество. И ето го, изправен пред мен, след като преди това се е ръкувал по царски сърдечно с десетина души поне, Симеон II съблича за миг меките си черти за благост и благослов, свежда ядовито глава и казва: - Тошев, как си позволявате да пишете във вестника си така! Три пръста ... |
|
Съставител: Цочо В. Билярски. ... "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна." Иван Вазов, одата Левски поместена в цикъла Епопея на забравените Припомняме тези думи на Патриарха на българската литература, защото няма - и не може да има - по-вярно и по-вдъхновено описание на революционната дейност на Васил Левски. Основната тема на тази книга не е делото на Апостола на свободата. Но колкото и да се фокусираме върху доказателствата и мотивите за ... |
|
За свободата и вътрешната сила. Наричат Едит Ева Егер - Ане Франк, която оцеля, защото шестнайсетгодишната унгарска еврейка има късмета да остане жива в лагерите на смъртта. Пише книгата си на деветдесетгодишна възраст като разказ за оцеляването си, за изцелението си и за хората, на които е помогнала да се освободят от травмите си. Сравняват Изборът с класиката Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франкъл. Менторството и приятелството на Франкъл помагат на Едит да преосмисли преживяното и да разбере, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Авторката емигрира ... |
|
Как да извлечем истината от купищата фалшификации, които хронистите, писателите и властниците на Московия, Руската Империя, СССР, Руската федерация произвеждат от четири века насам? Може би с един нетрадиционен аналитичен подход, който бих нарекъл Полет над историчето гнездо (благодаря на Кен Киси за заемката). Държавата Россия, нейните управници и сместа от племена и етноси, дължаща названието си российски народ на Петър I, образуват порочен кръг, в който всяка от съставките извлича най-лошото от другите две. Приключва втората ми обиколка около московската черква Василий Блажени, но разностилните кубета не ми ... |
|
Животът в царство България през 30-те и 40-те години на XX век."Иска ми се книгата да не се възприема като автобиография, въпреки че до голяма степен отразява мои наблюдения, преживявания и спомени за едно отминало време. Иска ми се да съм успяла да опиша живота на моето поколение през 60-те и 40-те години на 20-ти век, с неговите плюсове и минуси. Иска ми се, като връщам възрастния читател към спомените на неговото детство и юношество, той отново да преживее годините на безметежна младост. Иска ми се младият читател да усети чара на патриархалното семейство и да оцени прогреса на днешния ден, без да се отказва да ... |
|
Атанас Буров е крупен предприемач, банкер и политик от първата половина на XX век. Но общото между него и съвременните представители на политическите и финансови кръгове е твърде малко. Човек с размах, надарен с талант за управление и проницателност, определян като идеолог на българската буржоазия, той става един от най-богатите и влиятелни хора в държавата по старомодния начин - с ум, сърце, знания и предприемчивост. Буров работи в други времена и при други условия, но, както ще видим, разбиранията му за политиката и икономиката трудно могат да бъдат оспорени и в наши дни."Ако станете богати, ще купувате. Ако ... |
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Това Фридман е родена през 1938 година, само една година преди избухването на Втората световна война. Тя е едно от хилядите еврейски деца, които по това време живеят в полския град Томашов Мазовецки. Към края на войната само пет от тях са все още живи. Това е един от най-младите оцелели концлагеристи от Аушвиц, активист срещу антисемитизма. Била е директор на неправителствена социална агенция в продължение на двайсет и пет години. Тя е терапевт и живее в Хайленд Парк в Ню Джърси, САЩ. Малкълм Брабант е бивш военен кореспондент на Би Би Си, носител на множество награди. Той става свидетел на геноцида в Босна. Сега е ... |
|
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ... |
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |