Гладната революция на д-р Емилова е книга, написана като журналистически репортаж за едно 20-дневно гладуване на плодове и чай в клиниката на прочутата лекарка. Нейната сърцевина са 25 истории на хора, излекували своите болести (някои от които са обявени за нелечими) с този чудотворен метод, създаден от незабравимата Лидия Ковачева. Как и защо се случва това изцеление, как се стига до диабет тип две, хипертония, стеатоза и още куп други заболявания, резултат от начина на живот в индустриално развитите страни? Може ли лечебното гладуване да повлияе автоимунните болести? Как природосъобразното хранене връща човешкия ... |
|
|
След кратък увод, съдържащ спомени на автора за село Батулци, за дядовата му къща и за дядо му Анчо, в четири глави последователно са представени: публикации, материали от Интернет и ръкописи за село Батулци, Тетевенско; биографични бележки и писмени сведения за Анчо Иванов Анчев; дядо Анчо, къщата му и село Батулци, претворени в поезията на Анатол Анчев; впечатления и оценки за дядо Анчо като носител и изпълнител на фолклор; информация защо, кога и как фолклористът Анатол Анчев е записал песните от репертоара на дядо си Анчо; сведения кога и къде народният певец е научил своя песенен репертоар, какви са песните по ... |
|
|
Дъхът на мама е прегръдка, която пристига тогава, когато най-много боли. Ако копнееш за още една дума от мама, а нея я няма, тази книга е за теб. Тя е родена от болката. Всяка страница е неизпратено писмо, издишан дъх, невидима милувка, шепот от вечността, който напомня, че истинската любов никога не умира. Съществува дъх, който не се вижда, но движи листата. Не се чува, но буди сърцето. Това е дъхът на мама. В този дъх се крият песните на детството, ароматът на топъл хляб и чисто пране, спомените, белязани с вълшебство. Когато мама си тръгне, светът не изчезва, но въздухът се променя. И тази книга улавя точно този миг, ... |
|
|
"Апостолът на свободата" е една от най-вълнуващите книги, писани за Васил Левски. Английската писателка Мерсия Макдермот, при престоя си в България, остава пленена от делата на Апостола и ги описва по един романтично-поетичен, но същевременно достоверен начин. Книгата на Мерсия Макдермот излиза през 1967 година от авторитетното лондонско издателство "Джордж Алън енд Ъндин" на английски език. От 1970 година, когато е първото издание на български език, до днес "Апостолът на свободата" е преиздавана няколко пъти. Книгата е преведена на български от Иван Градинаров. "За мен Левски не е ... |
|
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
|
Достоверен разказ за кръвопролитията и прекършените съдби, които бележат върховенството на мафията в България над държавата. Това е истинска история за страх, власт, пари и смърт. Тя разкрива как в началото на XXI век в България престъпността прониква в съдебната власт и държавните институции, диктува правила и променя съдби. И в тази книга Анна Заркова не просто разказва, а разследва. Чрез детайлно представяне на събитията тя ни въвежда в свят, в който прокурорите може да бъдат купувани, съдиите – изнудвани, журналистите – манипулирани, правосъдието – парализирано, а обикновеният човек – оставен сам срещу системата. ... |
|
|
Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегърбрени от тях. Някои са младолики, други - с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални. Столетниците са изключителни хора. Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра. Цялата мъдрост е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер. С Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове. Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да ... |
|
|
Тази книга не е хронологично изреждане и описание на случки от живота на дипломата Воденски. Тя не е просто автобиографична книга, макар че тя на пръв поглед изглежда такава. Защото през автобиографичната форма всъщност тя ни говори за професия, за морал, за политика, за история, за хора, в крайна сметка - за времето, в което ние живеем и работим. Тя повдига завесата и зад лъскавата външност на дипломатическия живот ни разкрива истинската професионална работа, която никой не трябва да вижда."Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. В типичен ... |
