Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |
|
|
Прилепът, който символизира руското Военно разузнаване, е простирал криле над много страни. А ние, българите, не само дълго сме живели и живеем в неговата сянка, но не сме и подозирали, че това е една постоянна зависимост. Учудвали сме се на много действия и решения на български управници, но не сме допускали, че част от тях са били вземани под диктовка или натиск от ГРУ. Именно затова сюжетите в "Сянката на прилепа" са шокиращи. Тази книга ще ви отведе в света на големите тайни и задкулисните игри на специалните служби на Кремъл. Ще узнаете колко пъти и по чие нареждане развитието на България през годините е ... |
|
|
Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |
|
|
Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
|
|
Полковник Колю Русев е роден на 14 август 1923 г. в село Вишовград, Павликенско. Завършва средно образование в Павликени. Командир на Павликенската партизанска чета от Горнооряховския отряд, а след 9 септември 1944 е основател на доброволческата дружина. Като взводен-командир доброволец участва в отечествената война. През 1945-1947 е ръководител на демократическата младеж в Павликени. От 1948 е на действителна военна служба. Завършва Висшата военна академия "Г.С. Раковски". От 1950 до 1986 работи в разузнавателната служба на МНО. Военно аташе е в Египет (1961-1964) и в Ирак (1977-1982). ... |
|
|
"През изминалите шест години след излизането на книгата ми "За възрожденско Банско, София и света" често сядах пред белия лист и дописвах онова, което тогава пропуснах. Връхлитаха ме мисли и емоции за недописани страници за рода ни, за водещите фигури в него - братята Лаврентий, Хаджи Вълчо и особено за малкия им брат - чудотвореца свети Паисий Хилендарски, написал великата "Славянобългарска история". За новите клони в голямото ни родословно дърво, за тристагодишния корен - Хадживълчовата къща, преживяла много превратности, но оцеляла. Разказвам за много факти и спомени в тази тристагодишна ... |
|
|
Книгата, наречена "Пловдивска Библия". ... В своята знаменита книга пловдивският летописец Никола Алваджиев сладкодумно разказва как е изглеждала днешната Европейска столица на културата в началото на миналия век, как е протичал градският живот по онова време. Вече четири десетилетия след първото и издание, читатели, журналисти и литературоведи продължават да сочат Пловдивска хроника на Алваджиев като най-популярната книга в съвременната пловдивска летописна школа. "Голямата особеност (и голямата хубост) на тази книга е, че без да е хроника, летопис, роман или научен труд, тя обединява хрониката с ... |
|
|
Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получава стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за "Ecole normale superieure". Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което ... |
|
|
Съставител - проф. Драгомир Драганов. Всичко от архивите по идеята "България - 16 -а република на СССР". ... В сборника са събрани всички официални документи (стенографски протоколи и записи) от пленумите на ЦК на БКП, на които през 60 -те и 70 -те години на ХХ век се е обсъждала идеята за "сливането" на Народна република България със СССР. Включени са и документи от заседания на Политбюро на ЦК на БКП, на които е била обсъждана темата. Всички документи са представени в автентичния им вид, без редакторска, коректорска или каквато и да е друга намеса. За съжаление, продължителния им престой във ... |
|
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите "пет-минутки". Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет ... |
|
|
"Тази книжка се получи от съприкосновението ми с феномена Вапцаров. След особения като жанр "Третият разстрел" от 1993 г. Мартин Георгиев се поизплаши и спря. Той искаше да каже всичко. Заглавието, а и съдържанието на книгата (първа) дават заявка за довършване. Нещастията, които после му се струпаха на главата, си обяснява най-вече с тази си дързост. Заех се да продължа." Евгени Христов ... |
|
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
