Полковник Колю Русев е роден на 14 август 1923 г. в село Вишовград, Павликенско. Завършва средно образование в Павликени. Командир на Павликенската партизанска чета от Горнооряховския отряд, а след 9 септември 1944 е основател на доброволческата дружина. Като взводен-командир доброволец участва в отечествената война. През 1945-1947 е ръководител на демократическата младеж в Павликени. От 1948 е на действителна военна служба. Завършва Висшата военна академия "Г.С. Раковски". От 1950 до 1986 работи в разузнавателната служба на МНО. Военно аташе е в Египет (1961-1964) и в Ирак (1977-1982). ... |
|
"През изминалите шест години след излизането на книгата ми "За възрожденско Банско, София и света" често сядах пред белия лист и дописвах онова, което тогава пропуснах. Връхлитаха ме мисли и емоции за недописани страници за рода ни, за водещите фигури в него - братята Лаврентий, Хаджи Вълчо и особено за малкия им брат - чудотвореца свети Паисий Хилендарски, написал великата "Славянобългарска история". За новите клони в голямото ни родословно дърво, за тристагодишния корен - Хадживълчовата къща, преживяла много превратности, но оцеляла. Разказвам за много факти и спомени в тази тристагодишна ... |
|
"Мощен, ерудиран разговор "за времето и за всичко". От Талес до Дельоз и от българската хроничност до идеята за федерална Европа. Тази книга реабилитира интелектуалния разговор в приспана България. Провокира и обогатява. Интелектуалната енергия на Андрей Райчев предизвиква възхищение. Независимо от всички мирогледни различия и предвидими несъгласия." Д-р Николай Михайлов "Живеем в свят без "защо". А смелостта да обобщава позволява на Райчев да бъде интересен обяснител, човек, който може да разкаже своите теории на широка публика. При това да ги разкаже така, че дори онзи, който не е ... |
|
Второ актуализирано и преработено издание на български език. ... Почти 500 страници с най-важното от теорията, съвети, примери от практиката, илюстрации. За всеки, който държи на качествената журналистика. За мнозина това все още е най-желаната професия - журналистите винаги са на мястото на събитието. Те имат достъп до звездите и до силните на деня и знаят много повече от "обикновените" хора за предисторията и потенциалното развитие на всяка новина. Но как да изпълниш мечтата си и да станеш журналист? Второто българско изцяло преработено издание на книгата на Щефан Рус-Мол съчетава най-ценното от практиката и ... |
|
Тя е взимала интервюта с терористи, тирани, пълководци и императори. Говорила е с войници на бойното поле и е летяла със самолет-цистерна над Кувейт по време на Войната в залива. Разболява се тежко, след като вдишва пушеците на запалените от Саддам петролни кладенци. Тя е скандална, непримирима, често крайна и винаги провокативна. Тя е Ориана Фалачи - един от най-известните журналисти на 20 -ти век. Нейните репортажи, интервюта и мнения за исляма и Близкия изток продължават да са актуални и днес. Предсказанията ѝ за бъдещето на Близкия изток и Европа звучат плашещо и някои вярват, че те започват да се сбъдват. ... |
|
Те нямат лица и право на грешки. Безименни и почти митични зад черните си маски, стискат в зъби душите си. Плащат с кръвта си за чужди грешки, погребват мълчаливо другарите си. Срещу тях е целият престъпен свят, терористи и мафиоти. Командосите от СОБТ са последните мохикани от света на истинските мъже. ... |
|
Хипотези, факти, мисли и анекдоти. ... Повече от 250 години животът и трагичната съдба на Моцарт вълнуват хората по света. Кой стои зад смъртта му? Каква е ролята на Салиери за нея? Бил ли е Моцарт франкмасон и защо "Вълшебната флейта" се смята за масонска опера? Тази книга предлага отговор на тези загадки заедно с още много други факти и хипотези. Тук ще намерите също афоризми и откъси от писма на самия Моцарт, анекдоти из живота му и мисли на велики личности, докоснали се до гения му. Мисли за Моцарт "Свят, който е създал Моцарт, заслужава да бъде спасен." Франц Шуберт "Музиката на Моцарт ... |
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
От 1395 г. до 1878 г."Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. Макар че през живота си съм се ровил много в историята - ... |
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен исторически период, не споря - изследванията им са ценни ... |
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |